Поклон! Напусна ни един от най-големите в българския спорт!

Тази нощ ни напусна гросмайстор Никола Пъдевски - едно от най-големите имена в историята на българския шахмат. Роден е на 29 май 1933 г. в Пловдив, където прави и първите си стъпки в овладяване тайните на шахматното изкуство. Тъжната новина съобщи във Фейсбук Лейла Димитрова, а след това бе споделена и от родната федерация по шахмат.

Името на Никола Пъдевски нашумява през 1949 г., по време на гостуването на големите съветски шахматисти Паул Керес и Игор Бондаревски. В Пловдив те губят в алтернативния сеанс от 16-годишния юноша Пъдевски!

През същата тази 1949 г. той дебютира и на финала на републиканското първенство за мъже. За времето си е най-младият участник на финалите. Дебютът му не е от най-запомнящите се - 14 място със 7 1/2 точки (+5 = 5 - 7) от 17 възможни. Две години по-късно, при второто си участие Н. Пъдевски вече е сред призьорите. Разделя 4-5 място в крайното класиране с актив от 10 т. (+6 = 8 -2) от 16 партии.

Шахматният му талант се проявява с пълна сила по време на студентските му години. А те съвсем не са малко: завършва последователно 2 висши образования - икономическо във Варна и юридическо - в София. През това време Пъдевски вече е достигнал върховете в родния шахмат. Две години поред - 1954 и 1955, той е републикански шампион. Като студент взема участие в няколко. световни студентски първенства. Носител е на един златен медал (Будапеща, 1959), където играе на първа дъска; на 2 сребърни медала (Рейкявик, 1957, и Златни пясъци, 1958) и на един бронзов медал (Осло, 1954).

На шахматните Олимпиади дебютира през 1956 г., при това на първа дъска. Резултатът му от 7 т. (+4 = 6 -4) от 14 партии е повече от добър, но по-важното в случая е, че той става първият български шахматист завършил наравно със световния шампион (на полуфинала срещу М. Ботвиник). Той е участник в 11 (!) последователни Олимпиади. Изиграл е 162 партии (най-много от всички български шахматисти), от които е спечелил 95 1/2 точки (+53 = 85 - 24). На три Олимпиади е играл на първа дъска.

Сред отличните му партии следва да споменем двете ремита, които постигна срещу Боби Фишер на Олимпиадата на "Златните пясъци" през 1962 година и победата му над Анатолий Карпов на олимпиадата в Скопие през 1972 година. На Олимпиадата в Ница през 1974 година лично Президентът на ФИДЕ му връчва паметна плакета за 10 последователни участия в Олимпиадите. Пъдевски е рекордьор и по участия в републиканските първенства - 21. Четири пъти е едноличен победител (1954, 1955, 1962 и 1964), а веднъж, през 1974 година, дели първото място с Ив. Радулов, но впоследствие губи допълнителния мач за титлата и остава със сребърния медал. В републиканските първенства е изиграл 354 партии, от които е спечелил 217 1/2 точки (+123 = 189 - 42).

Никола Пъдевски е шахматист, който се отличава с много стабилни резултати. През 50-те и 60-те години, когато бе в разцвета на силите си, той постигна редица забележителни резултати не само в спортно, но и в творческо отношение. Призьор е от редица международни турнири - Златни пясъци (1960 и 1975) - 1-2 и 1-3 място, Поляница Здруй (1963) - 1 място, Чачак (1969) - 2-4 място; Бари (1972) - 2 м., Пула (1975) - зонален турнир: 2-3 място; Темишоара (1977) - 2-3 място; Крагуевац (1984) - 1-2 място; Белград (1985) - 1 място и др.

За значителните му спортни резултати ФИДЕ го удостоява със званието международен майстор през 1959 г,, а през 1964 г. става третият български гросмайстор.

Пъдевски е и много добър шахматен автор, с фин усет към литературния изказ. Дълги години бе сътрудник на списание "Шахматна мисъл", автор е на няколко интересни дебютни монографии, а през 1991 г. желанието му да популяризира шахмата избуя в личен проект и той сам започна да издава първото частно списание у нас "Шахматни новини". Списанието просъществува само две години (тежката икономическа криза го смачка), но остави трайна диря в развитието и популяризирането на шахмата.

Оставил е незабравими спомени у много от нас и едва ли има човек, който, опознавайки го, да не е разбрал, че зад всичките "кривини“ на характера му се крие голяма ЛИЧНОСТ и ДОБЪР ЧОВЕК!

Да е светъл пътят на душата ти, Майсторе! Поклон…