За двамата от Пловдив и Утрехт

...Уникално нещо са цифрите. В началото на 70-те, когато Аякс вършее по света с тоталния футбол, всички хлапета по света искат да носят номер 14 на един строен световен футболен диригент, който се казва Йохан Кройф. Сред тях, спор няма, две момчета Христо и Марко, които са първолаци, още не осъзнават може би, че тяхната съдба ще мине под знака на летящия холандец.


Сега през 2006 г. числото 14 отново се намесва при Стоичков и Ван Бастен. През 1992 г. двамата имаха задочен спор за най-ценното индивидуално отличие "Златната топка". То бе спечелено от холандеца (подробностите по случая в отделен материал). След толкова лета двамата се изправят не в задочен, а в пряк спор.

При това не като играчи, а като треньори на България и Холандия в решителен мач, който ще покаже кой ще има по-добри позиции за участие на европейско първенство след две години в Австрия и Швейцария. Но сега ще иде реч не за младата им биография като треньори, а за две пищни истории на две момчета от Пловдив и от Утрехт, които бяха до скоро гениални футболисти.

На улица "Рогошко шосе" 26, под знака на Водолея на 8 февруари 1966 г., в семейството на Пенка и Стоичко се ражда буйното бебе Христо. В Утрехт главният канал в града си тече спокойно и едва ли хората си дават сметка, че под знака на Скорпиона на 30 октомври 1964 г. в семейството на играча на местния отбор Йооп и на една красива гимнастичка на бял свят идва един

футболен гений,
наречен Марко.


Христо е трудно дете, още от малък не влиза в рамките на стандартните хлапета. Момчето, чието число на живота е 5, носи първата си фланелка точно с този номер в Марица при треньора, който го открива - Огнян Атанасов. Юношата на Марица е гласен да отиде в любимия на майка му отбор Ботев (Пд). Но през лятото на 1982 г. един от добрите леви бекове на България - Виден Апостолов, очевидно не е никак далновиден като ръководител: "Това момче не ни е нужно. Няма бъдеще." И следващият орисник на бъдещата Кама - Сава Савов, го поема с № 4 в Хеброс (Харманли).


През 80-та ненавършилият още 16 г. Марко ван Бастен е заведен с юношеския отбор на Холандия в Милано. Като ВИП в холандската делегация е Йохан Кройф. Той представя супер даровитото дете на легендата на Интер Сандро Мацола кратко и ясно: "Вижте го. Това е новият...Кройф". Дали е знак на съдбата или не, но от "черно-сините" не проявяват интерес към младия Марко.

За сметка на това тогавашният треньор на младежкия тим на Фейенорд Лео Беенхакер има нюх като хрътка. Дори отива на крака в дома на родителите на Ван Бастен и обяснява, че в гранда от Ротердам детето ще има бляскаво бъдеще. Но самият Йооп ван Бастен отказва и същата нощ казва на сина си съзаклятнически: "В Холандия ти ще принадлежиш на отбора на Йохан Кройф, който те откри. А това означава, че

ще отидеш
в Аякс!


Някъде през 1985 г. в ролята на българския Беенхакер влиза...Паро Никодимов. Тогава той е треньор на Дунав (Русе) и не пита, а идва с една "Волга" да вземе Стоичков. Той се разревава в колата и е пуснат от возилото някъде край Харманли.

В нашенската роля на бащата Йооп ван Бастен се явяват Манол Манолов-Симулията и Иван Колев, които са видели Христо на турнир на сборните отбори от "В"-групите в Плевен. Както Марко тръгва към Аякс през 1981 г., така Христо се озовава в ЦСКА през 1985-а.

Стоичков става любимец на "червените" след бой с футболисти на вечния съперник на 19 юни 1985 г., когато е изключен завинаги от спорта, а после реабилитиран. Цесекарите изпадат в екстаз, когато

Ицо нанизва 4 гола
във вратата на Левски


при 5:0 на 1 октомври 1989 г.
Най-запомнящите се моменти от кариерата на Марко в Аякс са два. Единият е на 27 април 1986 г. Тогава срещу Ден Бош геният бележи, след като прави колело във въздуха.

Този гол попада в световния видеобмен и е обявен за едно от най-гениалните изпълнения. В края на същата година под ръководството на Кройф Аякс завършва втори на 8 точки от Айндховен, но тимът е вкарал в 34 мача ... 120 гола!

Ван Бастен пък става носител на "Златната обувка" с 37 гола. Не случайно на 13 ноември същата година Силвио Берлускони идва на крака за първи преговори и официални подписи да притежава гениалния голмайстор. На 13 септември 1987 г.

Марко ван Бастен дебютира в Серия "А" за Милан срещу Пиза. На финала на европейското първенство в Германия на 25 юни 1988 с екипа на Холандия срещу СССР (2:0) Ван Бастен бележи може би


най-гениалния гол в
последните 50 години


от воле и нулев ъгъл във вратата на Ринат Дасаев.
На 4 и 19 април 1989 г. Стоичков се доближава плътно до Йохан Кройф и Барселона. След три гола в двата полуфинала за КНК между ЦСКА и каталунския клуб Кройф казва: "Влюбих се в това момче още след първия гол, който ни вкара на "Камп Ноу". Искам го в Испания".

И тук отново има задочна игра на Съдбата между Марко и Христо. На същите дати 4 и 19 април, в момента в който Кройф вижда и харесва бъдещия си възпитаник, неговият бивш ученик Марко вкарва два гола на Реал в двата полуфинала за КЕШ.

Особено гениално е първото попадение на мача на "Бернабеу" завършил 1:1. Тогава виртуозът, почти легнал, с глава нанизва топката в горния ъгъл на Буйо. В реванша Милан размазва "белия балет" с 5:0, като единият от головете е негов.


И знакът на Съдбата продължава ли, продължава. Христо играе първия си двубой за Барса срещу... Аякс - родния тим на Кройф и Ван Бастен. Мачът е бенефис на Сьорен Лерби. Срещата завършва 2:2, а Ицо бележи и двата гола. Официалният му дебют в Примера дивисион е на 2 септември същата година срещу Еспаньол.

Христо вкарва единствения гол в мача. Според самия него най-красивото си попадение вкарва на 3 ноември 1993 г., когато Барса в предварителен кръг в турнира на Шампионската лига бие във Виена Аустрия с 2:1 с два негови гола. Попадението става след пас от 45 метра на Роналд Куман.

Ицо поема виртуозно
топката с гърди

и с прехвърляне с пета елиминира съперник и след повторно спиране с гърди я изстрелва в горния ъгъл на вратаря на Аустрия.
Ван Бастен приключва кариерата си болезнено след контузия, причинена от Юрген Колер, който си отмъщава за 1/2-финала на Евро'88, когато насред Мюнхен е направен на калитко приа 2:1 за "лалетата" срещу Германия.

Стоичков отива в Парма, връща се в Барса, в ЦСКА, пътува до Япония, до Саудитска Арабия за кратко, престоява три години в САЩ.
Йохан Кройф ги нарича и двамата с Марко свои синове. Не случайно на последния мач на Стоичков в "А" отбора на 9 юни 1999 г. срещу Англия (1:1) на "Българска армия" се събират Димитър Пенев и Йохан Кройф.


Любопитното е, че Ицо става треньор на националния тим на България на 26 юли 2004 г. Три дни по-късно за селекционер на "лалетата" е номиниран Марко ван Бастен. Но това е друга тема...