 © |  |
Парадоксално е , но работата в канцелария на бюро може да звучи и като наказание.Особено ако се отнася до професионален футболист.След Илиян Стоянов- Коловати , сега и футболиста на Ботев Николай Домакинов е “наказан” да чете и се ограмотява , след като отказа да поднови договора си с любимия му клуб.
Как изгкежда работния ден на бившия национал , погледнат през призмата на въображението на колегата Христо Андонов – ReZo .
07:00
Будилникът звъни. Време е за ставане. Бърз душ. Докато загрява кафе-машината, разцъквам с дистанционното новинарските емисии на CNN и Euronews. Някъде дават репортажи от късните мачове в Европа.Много важно!
07:30
След душа и кафенцето е време за облеклото.Вчера бях на работа с костюма от абитуриентския бал.Днес ще ми трябва нещо ново.Дали пък ако сложа спортните обувки с анцуга , отгоре Ти-шъртка на Ямайка и върху нея спортно сако няма да съм тип-топ ?! Потънал в размисли на модна тематика, не забелязвам кога е станало осем без пет.
08:00
Летейки по стълбите , за да си хвана такси , съм спрян от учтива леличка, представяща се чистачката.Същата ме моли да подпиша бележка ,че ще й платя за следващите три месеца.Учтиво отказвам.Аз документи не подписвам!Не ми е за парите , така да се каже.Като нищо може да е агент на шефа , преоблечен като чистачка с трудов договор в ръка.
08:15
Вече съм в таксито и пътувам към стадиона на любимия ми “Ботев”.Слава богу таксиджията е разбран човек.С него си говорим за движението на акциите на българската стокова борса.
08:30
Минавам пред паметника на Христо Ботев като неизменно го поздравявам с намигане и с “Как е , колега?”.Влизам в кабинета си .Трябва да съм максимално точен,защото шефа следи и може да ме накаже да решавам судоку.Всъщност , следи ме и тъщата на шефа.Тя ми е съседка по кабинет.
09:00
Близо половин час вече разлиствам клубния правилник , като същия съм го поставил пред монитора на компютъра.Разбира се , само се правя ,че чета.С едното око проверявам електронната поща, с другото ужким чета .Така надхитрям шефа , но не му казвайте.
С удоволствие забелязавам ,че имам писмо от Илиян Стоянов –Коловати.
Подкрепя ме морално от далечна Япония.Предната вечер бил с Котоошу , пили саке и сега го боляла главата.Предлага ми да направим партия или да се кандидатираме за президент и вицепрезидент.Може и на БФС. Май още е пиян.
11:00
Потънал в сърфирне из мрежата , не забелязвам как е станало почти обяд.Звъни телефона.Шефа е.Всъщност , тъщата.Моли ме да отскоча до близкия супермаркет да й купя прах за пране –един пакет за цветно и един за бяло. Мога ли да й откажа ?!
12:00
Отново съм зад бюрото, вече леко изгладнял, когато телефонът пак звъни .Настръхвам.Този път е бат’ Ицо.Иска да се видим , да поговорим.Кани ме на обяд.”Защо не ?! ” , казвам си ...и без това съм гладен.Казва ,че е говорил вече с шефа.Това ме зарежда с опитимизъм.Не усещам кога съм изминал двайсетте метра до клубния ресторант, седя срещу Ицката и слушам какво ми говори.
14:00
Отново съм в офиса.Стомаха ми е пълен и леко ми се доспива от този факт , но съзнанието ми е концентрирано върху току-що състоялия се разговор с бат’Ицо. Той говори , а аз слушах, от което разбрах следното : В най-лошия случай може да ми уреди трансфер в Китай.В най-добрия – в Япония. Дали ще играя за отбора на Кавазаки, Хонда или Торанага Сан за мен е без значение .Важно е да играя.Каза ми също , че вратите на Националния отбор никога няма да бъдат затворени за мен , докато той е треньор.Ако не съм му вярвал , да съм звъннел на Жоро Пеев.
15:00
Часът е някъде по никое време.Затворен съм между четири стени ,а ми се играе футбол.Наляга ме леко депресивно настроение.Завиждам “професионално” на Коловати , който поне гледаше видео по цял ден в офисите на Левски .До вчера поддържах формата си с ФИФА-та на компютъра , но шефа ме усети и ми я изтри.Никакъв футбол не съм можело да играя , даже и виртуален.
Да, но аз отново надхитрих шефа , но за това след малко.
17:00
Неусетно съм задрямал на стола.Сънувам как съм в казармата и провеждам строева подготовка на плаца.Взвода ми набива здраво крак в ритмични , отмерени движения.В миг се събуждам , оказва се ,че това е шума от калеврите на момчетата , които излизат от тунела за тренировка.Психясал съм явно в този кабинет.
17:15
Прибирам “вратите” и “топките” от бюрото и се приготвям за тръгване.Както казах , аз пак си тренирам , ама шефа не знае.Направил съм си топки от хартиени топчета и врати от пластмасови чашки за кафе и всеки следобед провеждам тренировки.Показалеца и средния пръст на лявата ми ръка е отбор А , за дясната играе отбор Б.Днес свършихме наравно, но имам разтежение на левия показалец и утре не знам дали ще играем.
17:30
Илизам от офиса като не забравям да пусна алармата.Кода на СОТ-а е 1912.Странно, защо ли пък точно 1912 ?! На някой сигурно му говорят нещо тези цифри .......
Забележка: Целта на материалите в рубриката "Люти чушки" е да забавляват нашите читатели. Те не са написани с цел да обидят или нагрубят някого. |
Зареждане ...
