 © |  |
На световното първенство по волейбол за мъже във Франция през 1986 година България спечели последния си медал от такъв престижен форум. Преди 20 години отборът, воден от Богдан Кючуков, се окичи с бронзовите отличие. Тогава България започна със загуба с 1:3 гейма от Бразилия в групата, но след това преодоля с по 3:0 гейма Чехословакия, Алжир, Италия и Китай, а на 1/4-финала в Тулуза победи фаворита Франция с 3:1. На полуфиналите българите отстъпиха пред Русия с 0:3 гейма, а в спора за бронзовите медали се наложиха над Бразилия убедително с 3:0.
Утре, 17-ти ноември, започва световното първенство в Япония, където България е в Група ”С” с отборите на Италия, Чехия, САЩ, Иран и Венецуела. Състезатели, като Димо Тонев, Любомир Ганев, Николай Димитров, Петър Драгиев и треньорът Богдан Кючуков, направиха паралел между шампионата в Париж и този, който стартира в Страната на изгряващото слънце, и пожелаха успех на волейболистите на Мартин Стоев.
"Тогава силата ни беше в колектива. В този отбор и с такъв треньор нямаше и нужда да си говорим много, разбирахме се от половин дума. Бяхме мотивирани за всяко едно състезание, по-точно тогава не се говореше за мотивация, а за дълг и за отговорност. В момента също имаме много добър национален отбор, пожелавам на момчетата да се представят по възможно най-добрия начин. Но ми прави впечатление, че не се поставят високи цели, даже се променят постоянно и това се отразява негативно на нагласата. Ето например Световната лига - първо беше да влезем във финала, влязохме, после се говореше за четворката, и там влязохме и дотам. Увисна отборът. Не може за един месец три пъти да се променят целите на отбора", смята Димо Тонев.
Богдан Кючуков се върна емоционално назад в годините и обърна внимание върху разликите в начина на подготовка. "Датата 5-ти октомври 1986 година е най-вълнуващият момент в моя живот след раждането на децата ми. Пътят към успеха беше много трънлив, ако трябва да ви разказвам какво се случи от април до октомври и няколко дни няма да ми стигнат. Мачът с Франция беше нашият Рубикон. Във Франция отборът ни беше като юмрук, нямаше дърпания и мрънкания. Основното правило е, че като влезеш в дълъг шампионат, никога не бива да допускаш еуфория или пък да правиш трагедии от загубите. Французите бяха пълни фаворити, но бяхме играли две контроли с тях и ги познавахме. Имаха най-раздвижената и комбинативна игра. Направи ни впечатление обаче, че завършват най-често трима състезатели и така ги спряхме. Залата беше врящ казан, а след последната точка настана тишина. Не ни аплодираха, но ни гледаха с уважение. Подготовката ни беше такава, че можехме да изиграем още едно световно първенство. Бях разработил годишен план за подготовка и знаехме всеки ден какво ни предстои да работим. Имаме общо 1280 тренировъчни часа. В екипа си бях включил Кирил Аладжов като специалист по физическа подготовка и двама технически помощници, но след това тях ги освободих", разказа Кючуков.
"Треньорът не се съобразяваше от кой клуб да вземе състезател. Той направи много добър подбор на играчи, които му вярваха, а и той им имаше доверие. Ние бяхме длъжни да изпълняваме всички указания. Имаше желязна дисциплина, бяхме подготвени като машини. Благодарение на този начин на работа и на онези тренировки дори и сега, на 41 години, играя в група А2 с отбора на Виктория Волей, в чийто състав са и двата ми сина", каза Петьо Драгиев.
|
Зареждане ...
