 © |  |
Има мачове, за които човек го е яд, че е заделил от времето си, за да ги гледа. Или се е лишавал, за да събере пари, да го стори... Е, последното нещо, за което би ме е било яд е, че пътувах до тази далечна Варна, събудих се по тъмно, обладан от ентусиазъм и от някаква надежда и се прибрах по тъмно с горчиви сълзи и тотално съсипан. Струваше си да видиш лицето, което любимият отбор показа - то бе своеобразният крах на цял един полусезон, през който слушаш какви ли не оптимистични неща, изтъркани клишета... абе пълна гавра, на фона не реалността, ако наречеш себе си привърженик на тоя отбор. Или просто наивник, ако за миг решиш да им повярваш. Даже и познатите ни от толкова години крайни фенове започват да остават все по сами по трибуните и да осмислят пътуването си с простотии, които вредят на любимия отбор. Не ги защитавам, даже напротив, но в крайна сметка - каквото се повикало, такова се обадило. Между другото точно тези фенове имат себе си за истинските, най-големите... така както на Лаута има цяла лопатка хора, имащи себе си за работещи в интерес на черно-бялото райе, вървящи по правилния път, участващи дейно във въздигането на феникса от пепелта. Каква наглост!!!
Хората по трибуните на са наивници. Точно затова не приеха опита за купуване на любовта им, с отпущането на 2 безплатни автобуса, с които ръководството ни се опита да ги примами. За да им покаже сбирщина от абитуриенти, изпълнени с желание, но лутащи се по терена като мухи без глави. И в този смисъл ми е адски интересно вярват ли си дадени хора, когато говорят пред медиите така оптимистичните неща, като "млади и неопитни... искащи време и търпение"... Това не е предизборна политическа кампания, в която всеки кандидат говори глупости и накрая избираме уж този, който лъже най-малко. Нима вчера във Варна имаше футбол, имаше футболно дойстойнство и още по-важното - имаше изобщо някаква тактика за спазване. Нима цял полусезон се случи мач, в който талантливите ни момчета да бъдат наредени като хората. Добре, че имаше мачове като Ботев, Левски и Литекс, че поне къде от името на съперника си, къде от подкрепата на публиката малко от малко отборът ни да придобие някакъв живец в играта си. Спартак Вн бе типичният пример за тотално сринат отбор, чието самочувствие тихомълком върнахме, възродихме и разведеният с футбола Иво Димов, донесохме радост на половин Варна и сега ни предстои една чудесна Коледа и Нова Година. Едни ще почиват месец и половина, тъй кат имаха кофтия късмет да случат на ръководители, които да ги хвърлят в експеримента "Интертото", обезмислил по-нататъчната им работа. И в годината на влизането ни Европейския съюз, отпочинали и надебеляли ще я захващаме наново. Да, ама с кой? С респектиращия всички Иван Маринов ли и "безспорния" треньорски усет? Масларя е на Лаута от години, ще бъде закотвен тук за много дълго време. Треньорският пост е такъв, че хората на него работят дотогава, докато освен нужните качества имат желанието за самодоказване пред ръководство, пред футболисти, пред фенове. Анкетата, течаща от няколко седмици, за която твърдя, че е абсолютно достоверна е чисто огледало, че Иван Маринов бе идеалния вариант за поемане на щафетата от провалилия се Аян Садъков, но нищо повече. Иван Маринов е просто един чудесен мениджър, докарал по-голямата част от футболистите на Локомотив Пд в последните години. Когато заговорим за треньорски пост, достатъчно е да погледнем към историята, която напомня, че Масларя е аргументът, за повторното завръщане на Едуард Ераносян, повреме на Шампионския сезон, който кюстендилецът можеше да наследи от Едуард и да завърши триумфално без него. Но не успя. И сега чакаме да успее с тези наистина млади и определено в по-голямата си част талантливи футболисти? Да, да!!!
Това, което наистина ме озадачава - наистина ли г-н Александър Тасев не разбира от футбол, така както твърдеше през пролетта. Човекът е на всеки мач, заобиколен от бандата си некадърници и явно усилено им вярва на глупостите, че сме хванали футболният път за Европа. Или не сме хванали Европа за топките и се радваме, че все пак нещо ни държи да не паднем. Г-н Тасев, евала че сте може би най-верният фен на Локомотив Пд в момента, защото не пропускате футболен мач на отбора си, в който така ли иначе се наливат някакви пари - логично е да са вашите. Нима бягате от очевадното или се доверявате твърде много на хората около вас, които ако трябва да съм искрен, ако аз съм ви враг номер едно в живота, никога не бих се справил така добре в този перфектен избор на неподходящи хора, характери и футболни “разбирачи”. Тези млади момчета имат нужда от истински треньор, за да се види ясно в кой от тях има хляб. Едва след това идва ред на контролите и на лагерите, защото в сегашното си положение на тази селекция й подхощат спаринги с аматьорските български отбори, а лагер в Турция би бил нищо повече от закъсняла коледна ваканция за избранниците на Иван Маринов. Въпросът е, ако той остане да съвместява две напълно непосилно за него функции , дали това няма да означава, че той ви е удобен за манипулации, за да изпълнява нечий поръчки - това е друг въпрос, само го кажете, че да си изпием успокоителните и да идваме тихо и кротко по стадионите.
Ако ситуацията продължи така, Христо Бонев и Атанас Узунов ще си останат бавачки на малобройната група вилнеещи гостуващи фенове, докато безидейния ни отбор пада под ножа на път и през път, с оправданието че са млади и неопитни. Сещате ли се колко отбора в България са се захващали с тази мисия и по ясни причини сега са далеч от елитния футбол. Проблемът е, че вървим по стъпките им. Нима трябва на Лаута да се появят първите протестни трансперанти или първите организирани протестни прояви. Това на Лаута аз лично не го помня в този му вид, но съм сигурен, че това може да бъде променено, ако локомотивецът установи, че някой се гаври с него. При това с ония едновременно искрен, убедителен и същевременно изпълнен с наглост и надсмешка поглед. Нима трябва да има и взрив в съблекалнята, че едни са по-предпочитани от други или просто разбиращите от футбол състезатели им писне да виждат кой и как ги ръководи. А залъгалките за организация в отбора, за структура в клуба, запълнена от специалисти си остава приказка, с който локомотивци приспиват децата си. Само, че те не заспиват, а се заливат в смях и сълзи.
Източник: Ангел Цочев |
Зареждане ...
