Зрелище! „Лъвовете” изядоха „петлите”

Невероятно зрелище, драма, осма поредна победа и искрени сълзи в безмълвния Мартин Стоев. Българските волейболисти показаха характер, показаха мъжество и успяха да върнат позабравените емоции от лятото на 94-та година срещу „любимите” ни французи. Българите успяха да възкръснат и подобно на Емил Костадинов през 93-та изхвърлиха французите от борбата, сломявайки ги с 3:2, когато „петлите” вече се виждаха победители. Либерото на Франция правеше обиколки на радост на игрището след всяка точка на своите през първите два гейма. Същият този състезател заедно със своите съотборници незнаеше къде се намира и едва стоеше на краката си след края на срещата и се опитваше да асимилира какво се е случило. Как грохналите и безпомощни в първите два гейма българи успяха буквално да ги смажат без да позволят на своя съперник да се усети какво се случва с него.

Срещата не започна никак обещаващо за нашите. Франция взе първите два гейма с 23:25 и 22:25. Французите дръпнаха в резултата и на третия. Нападателят им Гранворка бе неудържим и успяваше да надиграе нашите при всяко едно отиграване. Срещу себе си Франция имаше изморен и безпомощен български отбор, който незнаеше как да се противопостави на своя съперник, като единствено Казийски се оптиваше и успяваше да твори. В средата на третия гейм Мартин Стоев изглеждаше отчаян и примерен а Французите убедително вървяха към безапелационна победа. Тогава българският треньор извади жокерите от своя ръкав и прати съперника в нокаут. Стоев извади неубедителните Гайдарски и Владо Николов. В центъра заигра поразяващата ръка Христо Цветанов, докато с атака на мястото на Владо влезе младият Боян Йорданов. Младият състезател, който се обиграваше в предишните срещи, този път с лекота "изяде" французите. Нашите като на шега измъкнаха третия гейм из под носа на своя съперник, като почти всички точки до края бяха завършени от Цветанов и Йорданов, подпомагани вещо от техничните отигравания на капитана Пламен Константинов. Така успяхме да затворим гейма на 25:22. Следващият отново бе за нас, отново със същия резултат и отново след блестяща игра на Йорданов, Цветанов, Казийски и компания. В тайбрека българите играха така, сякаш нарочно бяха оставили французите да поведат убедително, за да могат после да ги смажат и да ги боли още повече, отмъщавайки си за онова незаслужено 0:3 във финалите на Световната лига. Безапелационното 15:10 дойде с такава лекота, че на пръв поглед нашите, ако се бяха напрегнали, можеха да оставят и на 5 точки своя съперник. В петия гейм „лъва” вече беше покорил „петела” и просто си играеше с него преди да нанесе смъртоносния удар.

След края на срещата французите изглеждаха толкова отчаяни и безпомощни. Осъзнаха в каква жертва се бяха превърнали. Българите се бяха подиграли с тях. В отчаянието си треньора на гостите тръгна да се разправя с някои от нашите волейболисти, че прекалено бурно изразяваха радостта си. Нашите го изгледаха с насмешка и продължиха празненството си. Французите трябваше да се примирят и да напуснат надпреварата, а България стана първият отбор класирал се за полуфиналите след осма поредна победа.