sporedmen tedito zaslujava tazi titla az li4no q poznavam i mn se radvam za nei...!!!

mnogo zdrava e taq turkinq 6te e izpu6ta

mnogo zdrava e taq turkinq 6te e izpu6ta

Най-накрая едно умно изказване на трезвомислещ човек. Поздравления за 16:02 ! Все още има умни хора в тази държава, само те биха променили нещо, пък било и така с идеи, за които трябваше всички долу изброени да са се сетили вече.

ТКЗС"ТРАКИЙСКИ ФАНФАРс.Войсил-Пловдивско убявява,че кункурсът за пъстир на селските патки няма да се проведе,тъй кату местото се пази за Кустадин Видулуф.Същият е известен футбулист на БОТЯФ ,честна и високуморална личнуст!

Пир по време на чума Докато футболистите се награждаваха, светът страдаше за българките в Либия Николай Бареков Пошлото шоу за футболист на годината, предавано на живо по една от националните телевизии във вечерта на смъртните присъди в Либия, ме накара да се сетя за социалната значимост на спорта. Миналата вечер цветът на българския футбол се беше самоизключил от нея. А футболът като социален феномен е далеч по-важен от парите, наградите и целия келепир, който пада около него. Какво да кажем за шоуто "Футболист на годината", освен че беше апотеоз на низки страсти като пир по време на чума. Мнозина се прехранват от футбола и от търговийката, която се върти с права, трансфери и тем подобни благинки, и затова чисто по човешки приемаме с разбиране суетнята и врявата, която вдига всяка пълзяща твар, щом стане дума я за наградка, я за някоя безплатна софричка, особено по празниците. Отказвам обаче да разбера гьон сурата и твърдоглавието на тези, които организираха милото и жизнерадостно тържество в тъжната вечер на ужасните смъртни присъди на нашите медицински сестри, които гният осма година в затвора. Как пък никой друг освен Мартин Петров не се сети или не поиска да каже поне две думи на кръст от кумова срама в знак на съпричастност с тази българска и човешка трагедия. Колко ли български семейства в същата вечер са си пуснали телевизорите с "футболния празник" и са потънали пред децата от срам заради плоските шеги и закачки, които се сипеха от екрана. Браво на Мартин Петров за жеста и срам за тези държавници и ръководителки на спорта, които същата вечер бяха на тържеството и не се сетиха поне да поднесат едно извинение или морална подкрепа за съдбата на българките, изпаднали в страшна беда. Да не говорим, че организаторите или тези, които предават на живо, спокойно можеха да отменят купона за друг ден, без никой да им се разсърди или да им вземе от печалбите. Спортът беше тъжна и грозна гледка миналата вечер по телевизията. Футболът и неговите звезди са важен за обществото феномен, когато знаят какво да правят с любовта на милионите фенове. Когато не знаят, футболните хора и спортистите приличат на евтини парвенюта, които напълно са се откъснали от действителността, в която живеят нормалните хора. Станалото е огледало на цялостното състояние на българското общество, в което химерите по лъскавите яхти и измисления сладък живот на гонзовците във футбола, наобиколени от манекенки и фолкдиви, изместиха традиционните ценности. Само че всичко се плаща. Без замисляне се сещам за няколко напълно провалени обещаващи футболни кариери и поне още толкова напът да се провалят на разни нови христостоичковци, чиито амбиции се простират само до фустата на първата срещната Цеци Красимирова. Ако искат да се реабилитират и да опровергаят тъжните ми разсъждения, спортът и неговите звезди все още имат възможност. Нали затова сме ние запалянковците, за да обичаме и страдаме за любимците си, независимо колко разочарования ни поднасят. Трагедията в Либия е изпитание за нас като народ. Вместо да се крием на топло по къщите си, трябва да излезем масово на открито по площадите и пред погледа на целия свят, който ще гледа под лупа как празнуваме влизането си в ЕС, да издигнем мощен глас срещу геноцида на либийския тиранин Кадафи и в подкрепа на осъдените на смърт от порочния съд невинни наши сънародници. Като народ сме търпеливи, особено що се отнася до чуждото нещастие. Закърмени сме с мъдростите, че сме малки, че преклонената главица сабя не я сече и че за да ни обичат големите, трябва да си плащаме. Време е да строшим робските окови в собственото си съзнание. Кой по-добре от спортистите може да ни поведе. Политиците изчерпаха своя кредит на доверие, след като дълги години играха по свирката на Кадафи. Българските политици се провалиха заедно с тихата си дипломация и безкрайната вяра в порочния либийски съд. Сега наред е световната общност, която единствена може да озапти либийския тиранин и да спаси живота на българките. Кой друг освен нашите световноизвестни спортисти като популярните ни футболисти и иконата на леката атлетика Стефка Костадинова могат да поведат международната спортна общност към натиск срещу Либия и всички държави, които получават от либийския нефт? Аз лично се сещам поне за няколко инициативи, които могат да предприемат нашите спортисти, за да ги чуят по света. Стефка Костадинова може да поиска от МОК да изключи от своите редици Либия, както навремето бе изключена ЮАР заради апартейда, който отне правата на чернокожите. Христо Стоичков може да ангажира Барселона, която от тази година е посланик на програмата на ООН за децата УНИЦЕФ. В Либия има много болни от СПИН деца, които са заразени от катастрофалното здравеопазване в страната си и престъпната политика на либийската държава. Валери Божинов може да поиска от своя клуб Ювентус да свали в знак на протест срещу нарушените човешки права от черно-белите си фланелки рекламата на либийската фирма "Тамойл", чрез която фамилията Кадафи спонсорира отбора, за да купува благоволението на милионите му фенове. Всички наши спортни федерации могат да поискат от международните си централи българските спортисти да участват на състезанията с надписи на екипите призоваващи за справедливост за българските сестри в Либия. Клубовете от футболния ни шампионат могат да свалят търговските реклами от фланелките и през пролетта да играят с еднакви надписи, призоваващи за спасението на българките и либийските деца от геноцида на Кадафи. Това са само част от многото идеи, които могат да ангажират родния спорт с процеса в Либия и да го направят водеща морална сила. Спортът и в частност футболът носят много пари на тези, които ги ръководят, но без феновете си ще изгубят моралната и пазарната си стойност. Футболът у нас се оказа длъжник на хората. Скъпи футболисти, ако обичате, върнете се там, където ви е мястото и бъдете граждани за пример, вместо да предизвиквате отвращение в нас.

През последните години много пришълци в нашия град взеха да дават оценка на Древния и Вечен Пловдив. Знайни и незнайни гости на нашия град, които са се установили тук, се опитват да се правят на "ФАКТОРИ". Не се влияйте от мненията на псевдоразбирачи,които си позволяват да дават оценка на нашия град и най-вече на нас пловдивчани. Да живее Пловдив !!! Браво на Тезджан

БРАВО НА СПОРТИСТИТЕ.ОТЗАД ИМА 1 ДЪЛГУЧ С ПРАЗНА ГЛАВА,/ЧОМАКОВ/КАКВО ПРАВИ ТОЙ ТАМ?