 © |  |
Има един лаф, че на света имало три сигурни професии – лекар, адвокат и погребален агент.
Аз бих добавил и четвърта – съдия. Без значение дали футболен, баскетболен или по кърлинг. Накратко – спортен съдия.
А да стане една професия вечна, тя трябва да е кардинална и емблематична.
А в нашия случай е и доста спорна.
От Хондурас до трети катрофен пояс, на всички в устата е футболния съдия. И винаги на всички им е виновен.
Даже съм сигурен, че Саддам го е обесил някой футболен съдия шиит от Иракската съдийска комисия (съкр.ИСК) , само че аматьорския видеозапис не е могъл да го заснеме.
Едва ли пък има по-неблагодарна и противоречива професия от футболния съдия .
Казвам го и от личен опит.
В жалката родна футболна картинка не е голяма рядкост да срещнеш отбор, съставен от 11 кривокраки левандули, които са си загубили компасите за противниковата врата на дансинга в чалготеката предната нощ. Същите пишман ритнитопковци са принудени да играят мачовете си на подобия на футболни терени. При гостуванията си се возят на раздрънкани Чавдари , призрачни остатъци от соцреализЪма,а от трибуните вместо истинска подкрепа, звучи нечленоразделна реч, а самонеопределени пъпчиви тийнейджъри мятат пиротехника като за световно, заобиколени от расисти или откровени пияндета ...
И как в такава отровна атмосфера да очакваме истински футбол и себераздаване от футболистите от първата до последната минута ?!
Искам да кажа ,че Съдията съвсем не е най-големия проблем на съвременния български футбол.
Защото добре знаем, че ако нещо се прецака в мача и резултата не е изгоден на клубния президент, треньора, агитката, лекаря, домакина или шофьора на отбора, то виновния е винаги Съдията !
Всъщност съдията е виновен по презумпция , защото на терена играят два отбора, а все още ФИФА, МИФА, УЕФА и КЕНЕФА , не са измислили правило , така че и двата отбора да печелят. Винаги единия ще е прецакан.
Е, има и равенство , ама тая една точка която се печели при равенство , стига колкото да си обършеш задника.
Разковничето на проблема, разбира се, се крие в гореспоменатата ФИФА, но великият бизнесмен Сеп Блатер е решил, че въвеждането на видео-повторенията на спорните моменти, ще развали бизнеса, и разбира се , отхвърлил предложението. А и нали все пак винаги и навсякъде трябва да има изкупителна жертва. Невинните ни сестри в Либия са крещящото доказателство за това.
И ето ви изкупителната жертва - съдията! Ах, този гаден чернодрешко, съдията !
Нищо, че самия той колкото и да му се иска да бъде на ниво и да бъде безгрешен, това практически е невъзможно. Това е все едно един режисьор на порнопродукции да иска главния герой да държи коженото флагче изправено 5 часа. Няма как да стане. Прoтив природните закони е.
И в съдийската професия, както и във всички останали, има грешки.
Общо взето, там където има хора, има и грешки.
Обаче съдийските са най-видими. И най-ужасни. Най-вече защото се случват в епицентъра не един истински социален вулкан от страсти, в който мало и голямо се е втурнало през глава да си избива комплексите. От първия ръководител на първия в есенното класиране, до последния болен мозък, олюляващ се на някоя скамейка на някой порутен стадион някъде в дивия югозапад.
Обаче, съвсем не разбирайте, че с думите си искам да оправдавам всички.
Защото и за малките деца е ясно, че има съдии, които грешат преднамерено.
Ето това е най-страшното.
Това е все едно някой сърдечен хирург нарочно да реши да зашие накриво аортата на пациент, който не му е симпатичен, или пък някой оператор в АЕЦ – Козлодуй да си поиграе на топло-студено с първи реактор.
Не може, когато професията ти е ужасно отговорна, да си правиш гаргара с нея!
Просто не може !
Уви, не са малко обаче съдиите и ръководителите им, които не разбират този основен принцип. Нещо повече, те направо си го удрят през просото.
Ето в таква ситуация се получава класическо затъване в лайната, извинете ме за откровения език, но няма как да го нарека по друг начин.
Доста нелицеприятна и зловонна гледка е един футболен съдия, с любезната подкрепа на своите шефове, да върши умишлено безобразия по терена.
В тази ситуация , те заприличват ужасно много на политиците и политическата олигархия – сами знаят ,че са затънали до гуша в общия тюрлюгювеч, но всячески се стремят да се изкарат чисти пред народа. Най – често с изпитаната система - говорейки много и не казвайки нищо.
В тази долнопробна оргия от футболни съдии, продали се на Дявола, техните преки началници от една страна, и футболните ръководители от друга, нерядко се чуват и престрелки , които сами по себе си звучат абсурдно и нелепо.
Ето, например, президентът на Локомотив София - Николай Гигов имаше наглостта да се изцепи пред камерите, че бил много недоволен от съдийството, а шефа им – Борислав Александров трябвало много да внимава.
И всичко това на фона на меко казано странни мачове през пролетта, в които софийските железничари печелеха трите точки, съвсем не без съдействието на падналите ангели в черно.
Да припомняме ли как Локо София би Ботев в София?!
С дузпа, която и Стиви Уондър не би отсъдил и с червен картон на Какалов, понеже бил по-къдрав отколкото правилника позволява.
Но да е само този случай, с мед да ги намажеш ..Гигов и сие.
Особено пък странен е плачът от съдийството на Наско Сираков.
Лично за мен, Левски да се оплаква от съдиите, е все едно куче да се оплаква, че не обича луканка, а хамбургски салам. Дали пък това не е имитация на недоволство, имайки впредвид името, което се спряга за евентуален заместник на Александров – Любе Спасов?!
Истината е, че никой не знае.
Нашите герои са толкова затънали в собствените си страсти и егоцентризъм, че е логично никой да не знае какво, защо и как се случва в българския футбол и в частност – в съдийството.
В момента най-актуалната тема в българския футбол е смяната на шефа на съдийската комисия към БФС – Борислав Александров.
Странното е, че това става точно сега. В един “мъртъв” период. Без мачове, без съдийски изцепки и без скандали.
Още по-странното е, че идеята от Валентин Михов , а най-страното е, че предложения е Любе Спасов.
Всъщност, в странта на абсурдите, имената на тези хора не звучат странно, но аз съм чувал за един лаф за новия бардак и за старите курви.
В момента най-задаваните въпроси са Защо и Кой, евентулано.
Отговорите ще ги научим много скоро, след има няма 2 месеца, когато започне пролетния дял от първенството.
Лично моето мнение е, че Александров плаче за смяна. Най-малкото поради един много простичък факт.
Не може да си позволиш безочието да предлагаш за международен арбитър един доказал се с неадекватността си рефер като Момчил Врайков, който на всичкото отгоре не може да научи пет думи на кръст на английски вече три години, колкото да покрие езиковия тест. И то да го предлагаш не веднъж, а няколко пъти. И той все да се дъни.
Така дъниш себе си!
Тук говорим за всичко друго , но не и за професионално отношение.
Явсно користни цели диктуват действията на Александров и щом не може да се справи с натиска, то нека си ходи.
Но по-страшното е, че няма кой да дойде след него.
Любе Спасов ?!
Стига глупости!
Наско Сираков предлага 8 чуждестранни рефери да реферират най-важните мачове на Левски през пролетта.
Аз предлагам БФС да започне да внася и съдийски шефове.
Или пък главния прокурор да стане и шеф на съдийската комисия.
За да му е гарантиран суверенитета и неприкосновеността.
Напролет ще видим какви ще ни ги забъркат за пореден път. Шефове, Съдии и Ръководители. Дано промените(ако ги има)са за тяхно, а и за наше добро.
На нас - обикновените зрители.
нали футболът все пак беше измислен за нас ?!
Или нещо бъркам ...
|
Зареждане ...
