Шампионът живее в дом за деца, лишени от родителска грижа "Мария Луиза". Обикновено сме свикнали да свързваме тези места само с жалби, мизерия и грозни сцени, но изненадващо момчето заявява, че не се жалва от нищо - нито от условията, нито от възпитателите, нито от храна или строг режим. Напротив - казва, че ако преди 10 години не се е озовал тук, едва ли щял да вземе шампионската титла. Същевременно обаче не говори с омраза за семейството си. Баща няма или по-точно не се знае кой е. Майка му заминала да работи в чужбина, заедно с двамата му по-големи братя и той се озовал сам в "Изгрев". Един ден леля му решила да го доведе в дома, където да се грижат за него. Тогава бил в 1 клас.
Никого не обвинявам за нищо. Ако бях останал сам, със сигурност щях да тръгна по улиците, да стана наркоман или крадец и едва ли щях да се сетя за спорт, категоричен е Емрах. От време на време се чувал по телефона с майка си. Даже по някога, макар и рядко, се случвало да му прати пари. Иначе джобните, с които разполагал, били месечните 30 лева, полагащи се на всяко от децата в дома.
За разлика от повечето тийнейджърите на неговата възраст, Емрах не ги харчел за цигари или пиене, а си купувал плодове. Старая се да ям редовно банани, портокали и лимони за витамин С. Пазя и хранителен режим, заради теглото. Трябва да сваля 2 килограма, защото сега към 59 при височина 175, обяснява шампионът.
Спортната му кариера започнала с кросчета край Марица, които правел с възпитателя си Атанас Барев. Първите успехи бележи в кросовата верига "Пловдив Аквафреш", чийто организатор и спонсор е Доминик Баяр - президент на френската асоциация "Бон мин". Спортен клуб "Бон мин" е единственият в България и дава шанс на изявени таланти в тениса, футбола, фехтовката, атлетиката. Именно там го забелязали и го поканили в клуб "Тракия" при Здравка Грабчева. Само след няколко месеца тренировки станал шампион на 800 метра и трети на 1500. В началото му липсвала техника и бягал с прави крака, докато не започнал да тренира професионално. Възпитателят Барев видял, че в момчето има много хляб, и настоял да започне тренировки при Радмила Станкович в "Локомотив", която била специалист при по-големи разстояния. Още на първото си явяване тийнейджърът оправдал очакванията и влязъл в призовата тройка. Последния си трофей спечелил в съревнование с четири години по-големи от него. Пуснали го даже на републиканско за мъже, където за малко не станал трети. Сега голямата му амбиция е да покрие норматива за световното, който е 1.56 за 800 метра.
Преди само гледах състезанията по телевизията и тайно си мечтаех и аз някой ден да застана на старта. Ето че се случи. Успях и сега съм пример за другите деца от дома, които знаят, че всичко съм постигнал сам. Благодарен съм на г-н Барев и на директорката Дарина Кукева, която ми намира спонсори за летните и зимните лагери, благодарен е Емрах. Клубът не покривал разходите му. На другите състезатели родителите плащали тренировки, екипи, пътни и участие в надпревари, а единственият шанс на Емрах бил домът за сираци. Затова е благодарен на директорката Кукева, която намирала пари да го облече и за лагери. Едноседмичен подготвителен лагер през лятото излизал 500 лева. Само един чифт шпайкове струвал 250 лева, а за една година му умалявали и се нуждаел от нови. Ами анцузите, маратонките, витамините - за всичко тя търси пари, иначе сам няма да се справя, признава атлетът. Неслучайно първите хора, на които се обаждал след състезание по джиесема си били Кукева или възпитателя Барев.
Шампионът е на индивидуална програма в професионалната гимназия по автотранспорт, където учи за техник на транспортна техника. Отсега е наясно, че едва ли ще работи по специалността си, но има мерак поне да вземе книжка. "Бори се с живота момчето - това мога да кажа за него. Не можем да му помогнем кой знае с какво. Няма никакви проблеми да тренира в училище. Изключително спокоен и неконфликтен", казва директорката Теодора Златанова и добавя, че успехът на 10-токласника е добър. Емрах е убеден, че ще стигне до световното и олимпиадата през 2012, когато вече ще се състезава при мъжете. На въпрос случвали му се да плаче, е откровен и казва: Само ако загубя състезание. Но това после го амбицирало. Неслучайно прякорът му е Среднобегач.
Източник: в. "Марица"
| | |||||||||||||||||