© Plovdiv24.bg

Звездата на волейболната Марица Диана Малинова е с голям принос за възраждането на този клуб и за превръщането му в основен претендент за титлата и Купата на страната. За Купата този път не се получи - пловдивчанки загубиха с 3:0 финала в София от ЦСКА, но титлата продължава да бъде реална цел, след като миналата година маричанки играха на финала и отстъпиха на безспорния лидер в женския ни волейбол - отборът на ЦСКА. В петък вечерта в зала Лаута обаче, водена от своята капитанка, Марица би своя съперник с 3:2 и спечели първа победа срещу червените в официален мач от 10 години насам. Диана е родена на 5 април 1984 г. в Пловдив и е израснала в школата на Марица, където играе от 5 клас. След като е приета в НСА отива в Академик Сф. Впоследствие се омъжва и ражда дъщеричката си Ева, която е на 4 години. Следва едногодишно прекъсване и завръщане във волейбола с екипа на Локомотив Сф. От 2.5 години обаче Диана отново е част от родния си клуб. Състезателката е израснала във волейболно семейство - дъщеря е на Атанас Даскалов, който доскоро бе президент на отбора, и на волейболистката на Марица от миналото - Мариана Даскалова.

- Защо реши да се завърнеш в родната Марица

- Винаги съм изпитвала носталгия. Било е и въпрос на оферти. След като отидох в София всяка година треньорите в Марица са ми казвали: Хайде, няма ли да се връщаш? Започваме да правим отбор. Когато започнах в Локо Сф - го направих с уговорката, че на полусезона ще се завърна в Марица. Винаги съм искала да си бъда в Пловдив, просто много неща ме задържаха в София - ученето, семейството.

- Каква специалност завърши в НСА?

- Треньор по волейбол, втората ми специалност е учител по физическо, а магистратурата ми - спортна журналистика.

- През тези години имала ли си предложения от чужбина?

- Да, почти всяка година, предимно от Франция. В началото обаче си мислех, че все още ми е рано и че трябва най-напред да поиграя в България. След това така се случи, че създадох семейство и стана още по-трудно да предприема такава стъпка. Много пъти съм се изкушавала и всяка година съм на кантар, но винаги е надделявало решението да си остана тук. Но има време - не съм изключила този вариант, пък и сега вече ще ми бъде по-лесно да се реша.

- Имаш ли амбиции за националния отбор?

- Честно да ви кажа - не знам. То ще си покаже. Но там намеренията са да се подмладява отборът.

- Балканска шампионка си по плажен волейбол. Откога се увлече по този спорт?

- Започнах да го играя, след като отидох в София - тук просто нямаше условия.

- Какво те привлече в него?

- Не зная, може би пясъкът - аз обичам морето. На много хора не им е приятно да се хвърлят, да се цапат и да гълтат пясък, но на мен точно тези неща ми харесват. По-различно е, защото не разчиташ на още пет човека на игрището.

- Като спомена море - къде предпочиташ да ходиш? Имаш ли си любимо място?

- Зависи за какво искам да отида. Ако искам да купонясвам - там, където е по-шумно - Слънчев бряг, Несебър. Ако имам нужда от истинска почивка - предпочитам Южното Черноморие - Синеморец, Лозенец, дори Резово. Покрай турнирите по плажен волейбол съм обиколила цялото Черноморие.

Плажният волейбол е голямото увлечение на Диана


- Плажният волейбол помага ли ти в истинския волейбол?

- Аз мисля, че ми помага, въпреки че някои треньори са против да се играе този спорт. Много е различно, техниката се променя, начина на отскачане. От гледна точка на физическата подготовка наистина има голяма полза.

- Как раждането на Ева промени живота ти?

- Много положително! Преди да имам нея, като учех, ходех на тренировки и гледах само да ми мине времето. Сега станах много по-организирана, по-отговорна, както на игрището, така и извън него.

- Тя проявява ли някакъв интерес към волейбола?

- Да, постоянно е с балоните и ги удря отгоре и отдолу. Не обича обаче да стои в залата, като всяко малко дете не се задържа на едно място. В никакъв случай нямам намерение да я насочвам. Само ако тя сама си поиска. Аз самата, въпреки че съм от волейболно семейство, никога не съм била карана да играя волейбол. Сама съм си го избрала. Дори баща ми, като беше президент на клуба, а аз играех в София, една дума не ми е казвал да се връщам.

- Тогава с какви чувства излизаше срещу родния си отбор?

-Неприятно ми е било, но точно в тези моменти съм била най-озлобена, защото баща ми е карал хора от публиката примерно да викат срещу нашия отбор. Играех с много голям хъс срещу Марица.

- Сигурно след мач не сте си говорили?

- Не, говорили сме си, въпреки че аз била обидена от това, че той вика срещу мен (смее се).

- Как обичаш да разпускаш, да сваляш напрежението?

- Като всеки един човек - да се съберем, да пийнем, да хапнем, да се забавляваме, нямам някакви специални начини на разпускане.

- Как приемаш сравненията с актрисата Яна Маринова от сериала "Стъклен дом"?

- И преди много хора са ми го казвали това, но аз самата не намирам никаква прилика.

- Беше определена за най-красива волейболистка на турнира за Купата на България. Изненада ли се от това признание?

- Да, бях изненадана. Не знаех, че ще има такава награда. И преди това съм била избирана два пъти на турнири за Купата, но, за разлика оттогава, сега ме наградиха с лента и козметични продукти. Няма жена, която да не се ласкае от нещо подобно, още повече че това ми се случва за трети път, а вече не е като да съм на 17 или 18 години.

- Кои страни от характера си смяташ за положителни или отрицателни? А във волейбола къде си най-силна?

- Като недостатък бих казала това, че съм малко по-импулсивна и не умея да се въздържам - и във волейбола и в нормални житейски ситуации. Като положителни страни - може би трябва други хора да кажат това. На волейболното игрище до миналата година си мислех, че посрещането ми е най-силно. Мога да кажа кой е най-слабият ми елемент - блокадата.

- За какво мечтаеш? Какво искаш да постигнеш в спорта и извън него?

- Може и нескромно да звучи, но засега се чувствам удовлетворена от всичко, което правя. Може би искам да се установя на едно място - сега пътувам и до София. Най си обичам обаче в Пловдив и искам да живея тук. Много хора са ми казвали, че ида ли веднъж в София, вече няма да искам да се върна, но това съвсем не е така. Що се отнася до волейбола - най-близките ми мечти са свързани с Марица и шампионската титла.

Източник: в. "Марица"