Треньорът на Спартак влиза в историята, Бербатов с голяма заслуга

На днешния ден треньорът на Спартак (Пловдив) - Димитър Иванов влиза завинаги в историята на българския футбол. Точно преди 25 години наставникът на "гладиаторите" вкарва най-бързия гол във вечното дерби.

Вечното синьо-червено съперничество във футбола ни е преминало през много превратности, а през сезон 1999/2000 г. започва с куриоз в първата минута и свършва с… апотеоз в последната. На 30 октомври 1999 г. се играе паметно вечно дерби, което влиза в историята с най-бързия гол, реализиран някога в него. Той пада на "Българска армия“ още в 36-ата секунда, а съдбата пожелава негов автор да е скромното момче от Елхово - Димитър Иванов.

Ето как героят на онзи октомврийски ден на "Армията“ Димитър Иванов след години си спомня събитията на терена: "От Левски изпълниха център, ние откраднахме топката. Организирахме атака и завършихме с гол. Бербатов хвърли тъч, подаде на Методи Деянов, той центрира отляво, топката прехвърли всички и отиде в Румен Христов-Ромарио. Той центрира отдясно, за топката скочи Бербатов и тя направи такава парабола, че попадна у мен. Стрелях с глава, вратарят на Левски Димитър Иванков леко закачи с пръсти кълбото и то отиде в напречната греда. Аз последвах летежа на топката към терена и пак с глава я вкарах в мрежата. Всичко стана много бързо“.

И допълва: "Много хора казват, че в такива моменти като при този гол късметът те покрива. Вярно е, че за да има голове, трябва и късмет, както с параболата на топката от главата на Бербатов в онзи момент. Но от легендарния голмайстор на Берое Петко Петков помня съвета му към мен – важното е къде ще се пласира нападателят, винаги трябва да е на такава позиция, че да може да завърши атаката“.

Четвърт век оттогава, а приказката за най-бързия стрелец си остава част от фолклора на дербито. Когато Митко Иванов пристига на "Армията“ от втородивизионния Чирпан, мнозина злорадстват по адрес на ЦСКА – уж тръгнали да гонят титлата, а взели играч от Б група, пише в днешния си брой "Тема спорт". С нападателя обаче червените стигат до дубъл през 1996/97 г., а две лета по-късно самият той изживява своя звезден миг. И после на собствен гръб усеща изменчивата природа на Фортуна. Година по-късно тежка автомобилна катастрофа на магистрала "Тракия“ едва не води до ампутация на крака му и прекратява преждевременно кариерата му още на 30-годишна възраст.