ЦСКА съвсем не може да се определи като пионер във възраждането на структурата и порядките на Партийната организация у нас. Далеч преди Александър Томов да се появи и да превърне Борисовата градина в хаос от комитети, нови управленци и светли обещания соцмоделът бе възстановен в парк “Лаута”. За да се стигне до сегашната ситуация кипя едногодишен усилен и неуморен труд и да, вече спокойно може да се каже, че петилетката е изпълнена. Бъдещето на Локомотив Пловдив е мъгляво и отборът не го чака нищо добро. Разбира се, че черно-белите няма да изпаднат, но при този
стил на управление в следващите години няма и да мръднат от златната среда. Обещанията за еволюция и прогрес обаче ще растат лавинообразно и все ще се намира някой да им вярва. А и едва ли многобройната черно-бяла торсида има някакъв друг избор.
Към днешна дата ръководството залива града с обещания за италианско бъдеще, италиански инвестиции и италиански надзор. Развива се план за сътрудничество, правят се опити да се пласират футболисти на Апенините и възторжено се тръби , че шефове на школи идват, загрижени за Локомотив и състоянието на клуба. Всъщност притокът на бразилците към “Лаута” имаше определена цел и недотам добър за отбора резултат.
Локомотив бе замислен като бразилска база само заради присъединяването на България към Европейския съюз. Идват евтини южноамериканци, които в условията на всеядния ни политически апарат стават българи и съответно се продават изгодно в калчото. Локомотив Пловдив се съгласи на този план поради спецификата на посткомунистическия манталитет, който е издигнал в култ далаверата и бързата печалба. Футболни аматьори като Тасев и новоназначените шефове обаче бързо се сблъскаха с реалността и се оказа, че парите от футбола не идват чак толкова лесно. Напротив – единственият ефект от схемата с Даксон и Алекс беше, че атмосферата в съблекалнята рязко се влоши. Тръгна противопоставяне българи срещу чужденци, което прерастна и в сблъсъци между отделни фигури от ръководството. Безогледното налагане на легионерите за сметка на родните играчи настрои Емил Наков срещу “италиански ориентираните” нови управленци. Като Кузман Маринков например.
С встъпването си на власт Александър Тасев доведе няколко свои човека на “Лаута”. Сред тях и новата силна фигура в черно-белия клуб – Кузман Маринков. Преди да навлезе в най-популярната игра Маринков се занимава с превод от италиански при сделките на Тасев в сферата на дървообработването. Горещата италианска връзка идва именно от експорта на продукцията на завод “Фурнир” на Апенините (заводът формира и основния бизнес на Александър Тасев).
Емил Наков е и последната фигура, с която ще завършим класическата партийна организация, в каквато се е превърнал Локомотив Пловдив. Впрочем помните ли, че навремето черно-белите се казваха Първична партийна организация Локомотив – ППО Локомотив. Колко забавно – всичко наистина се върти в комичен кръг като гледаме как историята с ЦСКА и Локомотив се повтаря...
...И Наков обича да разказва как навремето едно подмолно ВКР го е топяло, че слуша White snake и Deep purple. Сега Наков се е озовал в същата роля, само че не знае кое точно е ВКР-то, натоварено със задачата да следи за действията му. Затова предпочита да стои настрана, да гледа сеира и само да се разписва под годишния баланс на дружеството, в което се води съдружник с Александър Тасев. Прави го с луксозна писалка Cartier, подарена му от убития Георги Илиев. След него Локомотив се превърна в занималния за извънкласна дейност на целеустремени пионерчета.
Анализът е на списание "Дон Балон".