 © Plovdiv24.bg |  |
Момчил Цветанов е един от най-титулуваните действащи футболисти в родното първенство. Той е двукратен шампион на България и 6 пъти носител на Купата. Единственият играч, който е печелил втория по значимост трофей с четири различни тима - Литекс, ЦСКА, Локомотив (Пловдив) и Славия. В момента защитава цветовете на Крумовград и е на подготовка в турския курорт Белек, където говори специално за читателите на Sportal.bg.
За подготовката на Крумовград в Турция
“Такъв тайминг, какъвто уцелихме ние, много трудно може да се случи. Точно заминахме и заваля сняг в България. Хубаво е, че сме в същия хотел и на същите терени от миналата година. Условията са прекрасни и позволяват да се изпълни това, което е запланувано като тренировки. Адмирации за хората, които са организирали този лагер."
За новите попълнения и финансовата ситуация в клуба
“В движение ще правим нов отбор. Тръгнаха си изключително много важни и ключови футболисти. Тук е моментът да се напаснем, новите да разберат стратегията, която изповядваме, начинът на игра. Това, което е запланувано от старши треньора. Да могат да смелят информацията по най-бързия начин, защото нямаме време. Първенството чука на вратата. Ние сме в такава позиция, в която трябва да взимаме точки, а не да играем красив футбол.
Когато сме си говорили с хората, които си тръгнаха, казваха, че са получили по-добри предложения. Седнали са с нашите ръководители, изговорили са нещата и са си стиснали ръцете. Всеки си е поел по своя път. Да, бяха важни, но се надявам новите попълнения да ги заменят.
Колкото до това дали има някаква финансова криза - имаше забавяния през сезона, да. Не само при нас е така, а и в много други отбори. Няма да ги изброявам, защото са доста. Изключвам два-три отбора. На този етап повечето неща са изчистени. Имаме уверението, че след лагера ще бъдат изчистени и другите. В момента сме фокусирани да се подготвим за втория полусезон."
Честно ли се играе в efbet Лига?
“Къде честно, къде - не. Не искам да навлизам в конкретика, а да гледам нашия отбор как се представя и това, че има постоянство в мачовете не е случайно. Тръгна си Станислав Генчев, дойде Атанас Рибарски. При г-н Генчев изповядвахме една стратегия, един футбол. Това нещо се запази и затова и през тази година имахме резултати. Това е плод на много работа, усилия и себераздаване. И понякога да си потиснеш егото."
Какво ви каза Генчев на тръгване и защо се задържа толкова малко в Левски?
“Генчев е по-спокоен, гледа по-философски на нещата, докато Рибарски е по-емоционален, по-жив е, иска да е вътре и да победи на всяка цена.
Дойде супер приятелски. Покани целия отбор на обяд и сподели, че за него това е един вид мечта и е длъжен. Няма как да откажеш на Левски, ЦСКА, Локомотив (Пловдив), Ботев (Пловдив). Не можеш да откажеш на тези отбори в каквото и състояние да се намират. Това са емблеми на българския футбол.
Доколкото до това защо не успя? Аз не мога да кажа, че не е успял. Напротив. За мен това беше супер нелогично. След пет поредни победи да си махнеш треньора! Да си на второ място, да продължаваш за Купата на България и да си махнеш треньора, а да дойде супер непознат треньор, който няма абсолютно никакви успехи. Това си е тяхна политика, но за мен, чисто мое мнение е, че Генчев трябваше да остане още поне година-година и половина. Да, феновете на Левски може би искат да побеждават с по 4-5 гола, да играят атрактивен футбол и да създават по 100 положения, но за мен е по-важно да бъдеш прагматичен, да печелиш мачовете и да вървиш напред в това, което шефовете са ти поставили като цел. За мен това винаги е било важно. Да не давам примери с Моуриньо. Играеше по-затворен и непривлекателен футбол за страничния зрител, но пък отборите му винаги печелиха и стигаха финали. Трябва да печелиш точки и да продължаваш да бъдеш в подножието за титлата, колкото и трудно да е срещу Лудогорец."
Защо в българските отбори има постоянно текучество, а не се действа с едно ядро, както бе в Локомотив (Пловдив)?
“Трябва да имаш президент, който да е трезво мислещ и да преценя нещата. Като сложи на везната да види кое ще тежи повече. Да запази състава и опитните футболисти и върху тях да се гради. Дори да продадеш един-двама, да вземеш на тяхно място двама. А не да продадеш пет и да вземеш 10. Това беше разковничето в Локомотив (Пловдив). Другото разковниче беше треньорът. Когато имаш треньор, а президентът стои зад него. А не да стои само на думи и след три дни да го изгони. Това малко не е феър спрямо треньора. Това беше моментът, в който надскочихме себе си много пъти. Взехме сребърни медали, две купи, една суперкупа. Докарахме на “Лаута" Жозе Моуриньо и за малко да го прескочим. До ден днешен казва, че най-трудният мач в България му е срещу Локомотив (Пловдив), а се срещна няколко пъти и с Лудогорец. Бяхме на 10 минути да ги отстраним. Това се случи, защото президентът и треньорът вярваха в нас. Тактиката не се промени. Напротив. Надграждахме тактически и се познавахме със затворени очи."
Най-добрият собственик
“Много труден въпрос. Г-н Ганчев ми е дал път във футбола. На него дължа адски много, но пък дължа адски много и на г-н Крушарски, и на г-н Акрапович, които ме преоткриха като футболист."
Най-запомнящият се момент в неговата кариера
“Ако говорим за купи, чисто спечелени трофеи, може би тази с Локо (Пловдив) срещу Ботев. Ботев бяха в по-изгодна позиция, по-напред в класирането, влязоха като абсолютен фаворит. Ние влязохме като аутсайдер, имахме 5 или 6 загуби в първенството. Това е тази купа, която има най-видно място в моята витрина. Винаги ще си я спомням. Следващата е с ЦСКА. Тя е много изненадваща. Там пък има друг фактор - феновете. Срещахме отбори и когато излизахме на мач, до 10-ата минута водехме с 1:0 заради феновете. Излизахме на стадиона и целият стадион беше червен. Докато с Локо (Пловдив) беше толкова сладка и изстрадана, защото знаехме през какво минаваме като отбор, колко проблеми имахме тогава. А Ботев се носеха на крилете на победата."
Пожелание към феновете на Крумовград
“Пожелавам им да бъдат търпеливи. Да вярват в това, което правим ние и нашите собственици за отбора и града. Да ни подкрепят в трудно и добро. В добро най-лесно се подкрепя. Когато е трудно, да ни подадат ръка и да са зад нас." |
Зареждане ...
