 © |  |
Ако Сашо Александров – Кривия излезе на разходка в центъра на София, ще бъде разпознат веднага, което не може да се каже за актуалните футболисти на Левски, или пък друг български клуб. Същото се отнася и за Пловдив, и за Варна, където е играл. За играчите в националния отбор може би е същото.
Това може би е една от бедите в в съвременния ни футбол, но от друга страна не е беда, защото такива като Кривия, които са си извоювали статут на разпознаваеми докато са живи, трябва да бъдат посочвани за пример като играчи, които са оставили следа.
През годините, близо трийсетина, откакто професионалните ни пътища се преплитаха, Сашо Александров е бил от отзивчивите и приятни събеседници – много пъти в София, Пловдив, Варна и един път в Истанбул. Сега, часове преди да навърши 50 години, Кривия се отзовава на поканата за кафе и както винаги е точен.
Уточнявам, че няма да говорим за футбол, интересува ме само нещо от първите му 10 и от последните му 10 години, когато не е център на внимание на от футболната общественост. Останалите, междинните 3 по 10 години му минаха под светлината на футболните прожектори.
Сашо отбелязва, че е могъл да играе футбол на по-високо ниво, но така са се стекли обстоятелтвата и се надява всичко да е било за добро. "Не ми се говори в минало евентуално време. Играх, печелих и се надявам да съм радвал запалянковците“, отсича пловдивчанинът.
"От 7-годишен започнах да се занимавам с футбол. Започнах с любов към тази игра, продължих с любов и към момента още си я обичам. По наше време беше така. Играхме първо от любов и след това всичко останало“, казва той и коментираме, че сега времената са други и като че ли в много случаи родителите не могат да предадат любовта към футбола на децата си.
"Последните години съм на вълна 69, както казвам на приятелите ми. Но не това, което си мислите. Ставам в 6, а съм си легнал в 9. Карам сина ми на училище, след това го вземам и право на тренировка в Локо Пловдив. Отдал съм се на това, връщаме се, учи и това са ми последните 10 години. Казано на футболна тема, аз съм персонален пазач на сина ни Александър“, разкава юбилярят.
С половинката му Миглена са от цели 34 години и това е най-изпитания и доказания му партньор в халфовата линия на живота. Малцина знаят, но именно през нея Ювентус започва да "загражда“ Сашо за договор с Ювентус. Лучано Моджи я чака на летището и от там в града, в клуба и когато всички звезди са свалени, Кривия преподписва с Левски, за да не останат сините нула на нула и … всичко пропада.
И един детайл от серията незабравими. На мачът Левски – Ювентус 1:3 нашият човек силно разсмя претъпкания стадион "Георги Аспарухов“, като на един квадратен метър направи Антонио Конте, да същия Антонио Конте, да си говори сам. Но както уточнихме, няма да говорим за футбол.
"През годините са се опитвали да ме изправят. Много пъти. Във футболно естество, не в живота. Но си останах Кривия. Вярвал съм в качествата си, не съм се предавал. На терена бях един, но малко хора ме познават извън терена“, казва още Сашо и накрая се връщаме в спомените от първите дни на януари 2000 година, когато той като Футболист №1 на България за 1999 година, Станимир Стоилов като футболист №2 за същата година, пътувахме от Хасково през Пловдив за първата тренировка на Димитър Димитров като наставник на Левски.
Голям сняг беше по пътя, телефонирах на Херо и му подхвърлих, че Кривия и Мъри може и да закъснеят. "Щом си с тях, вярвам им“, каза с половин усмивка Херо. И така в шеги и закачки разговорът със Сашо Александров завърши с житейски теми, все пак на 50 години човек трябва да си прави някаква равносметка и доколкото е възможност, да си прави планове. "Моята е ясна, аз съм на програма 69“, казва Кривия.
Честит юбилей, Сашо!
ВИЗИТКА
Сашо Александров е роден на 19 януари 1975 година, започва своята кариера в школата на Марица.
През 1997 година преминава в Левски. Става шампион през 1999/2000 и 2000/2001 година, носител на Купата на България през 1998 и 2000 година. Футболист № 1 на България за 1999 година. С екипа на Левски записва 147 мача и вкарва 39 гола във всички турнири. Впечатлява италианските специалисти в мачовете с Ювентус за Купата на УЕФА през 1999 година. През 2001 г. подписва договор с турския клуб Коджаелиспор. По-късно играе за още четири клуба в Турция – Истанбулспор, Кайзериспор, Коняспор и Анкарагюджю. С Коджаелиспор Александров става носител на Купата на Турция за 2002 година.
Александър Александров дебютира в националния отбор на България на 10 октомври 1999 година в европейска квалификация срещу Люксембург. До 2005 година изиграва 11 мача и вкарва 1 гол.
Материалът е на Желю Станков, Тема Спорт |
Зареждане ...
