© | | След слабата есен в силните някога пловдивски отбори Ботев и Локомотив няма признаци за завръщане към славните традиции. Всичко през паузата и в двата клуба се подчини на скромни бюджети, а за капак гафовете на ръководителите им следваха един след друг. Разбира се, имаше и положителни моменти. Локо спечели турнира в Албена, което малко или много си е някакво постижение. Привлече отлични футболисти - македонците Зоран Балдовалиев и Симон Марковски. В Ботев пък успяха да вземат под наем Чипилов от Динамо (Киев). Но теглим ли чертата, ще видим че минусите преобладават. Шефовете на Локо (Пд) предизвикаха треньорска криза седмица преди старта на шампионата. Допуснатият да се състои катастрофален мач с Раднички приземи "смърфовете", които цяла зима не знаеха вкуса на поражението. Боят от сърбите със сигурност ще се отрази негативно през пролетта и може да доведе до допълнително "приземяване" на Локо (Пд) от 11-ото място в групата. Очакваният като месия финансов благодетел Александър Тасев едва ли има основание да се похвали с личен напредък в футболните си дела за девет месеца на "Лаута". Бизнесменът е достатъчно влиятелен и опитен, за да се подведе и чака печалба от футбола. Светкавичната продажба на бразилеца Алекс във Фиорентина и Стоян Колев в Тревизо неминуемо обаче поблазни апетита на Тасев. Затова говори и фактът, че за лятото са уговорени още трансфери в посока Италия. В същото време в Локомотив се залага на млади играчи без опит в професионалните групи. Обиграването на отбора започна да се превръща в нескончаем процес - щом някой блесне, продажбата му е в кърпа вързана. Футболистите повече мислят как да се харесат на богати клубове, отколкото да влагат старание за развитието си. Прави са феновете, че мнозинството от играчите на "Лаута" не милеят за клуба, предпочитайки да живуркат с чисто наемнически манталитет. Налагането на местни и собствени кадри не е чуждо на ръководството, но засега е само идея. Ботев в това отношение е с едни гърди пред вечния съперник. Семплите резултати при "канарчетата" са плод повече на плахост на всички нива - играчи, треньори, президент. Как иначе да си обясним абсурда да не се играе мач половин месец през решителната заключителна част на подготовката. След пропадането на лагера в Италия президентът Димитър Христолов на пожар прати отбора в Хърватия. Направи го ей така, за да запуши устите на бъзикачите. За десет години босът не свикна на постоянните подмятания, че е стиснат и "жълто-черните" при него тренират и играят само в България. В Хърватия Ботев провали темпото на своята подготовка, но никой не го призна. През 2001 година пловдивчани преживяха подобен кошмар в турския курорт Анталия, причинен им от собствениците на хотел "Адора". След това отборът се сгромоляса за 15 мача, записа три абсолютно ненужни точки и изпадна във втория ешелон. Ситуацията в момента е идентична и успокоение дава само седмото място в есенното класиране. Добрата новина за Ботев е, че за първи път в ерата "Христолов" и то за един полузесон се спечелиха 22 точки, което им осигури място в златната среда. Активът бе натрупан с максимума от мачовете у дома и равенство навън. Безспорно ахилесовата новина на тима е липсата на самочувствие при срещите на чужд терен. Седмото място донякъде дава спокойствие, но истинският тест предстои, защото на стадиона край Бирената фабрика през пролетта ще гостуват първите осем отбора в класирането без ЦСКА. Дори и малка издънка на собствен терен, без успехи навън, ще се отрази негативно на клуба, който има намерение да заслужи участие в турнира Интертото. Дни преди старта на шампионата Ботев все пак има цел. От "Лаута" пък сензационно обявиха, че ще доиграват първенството. Какво ще се получи до юни, е въпрос на време. Но отсега е ясно, че на Ботев и Локомотив им е необходим доста дълъг период, за да бъдат отново симпатични отбори, които са обичани далеч от пределите на Пловдив. В момента двата клуба са почти като две капки вода. Преди години пак бе така, но тогава приликите бяха позитивни. Ботев и Локо бяха маркови тимове в елита и притежаваха плеяда от футболисти. А днес сивотата се е спуснала както над "Лаута", така и над Бирената фабрика. И на пловдивския фен бирата хич не му е сладка, когато неговите любимци излязат на терена. Анализът е на Топспорт. |