Сашо Христов е един от най-великите български боксьори. За 16 години на ринга пловдивчанинът печели почти всичко. Има световна титла (Тампере'93), Световна купа от Банкок (1994), европейска титла (Торино'87), Европейска купа (Ленинград'86) и сребърен медал от олимпиадата в Сеул'88. След игрите в Атланта през 1996 г. решава да свали ръкавиците и да инвестира в собствена боксова школа. Още продължава да мечтае за нея.
И сега не е далеч от бокса. Сашо тренира група баровци от Пловдив. Десетте бизнесмени, с които майсторът се занимава всеки божи ден, са бивши футболисти и тенисисти. Сред тях са строителните предприемачи Антон Арабаджиев и Йордан Джермански, собственикът на пицариите "Верди" Станислав Костов и търговецът Милен Бонев, който е племенник на футболната легенда Христо Бонев-Зума. "Чудя се как такъв голям треньор и боксьор като Сашо се е хванал с нас", отсича родственикът на Зума. Платежоспособните господа сами се свързват с Христов, защото имат мерак да се подготвят при утвърден специалист в силовия спорт. Сашо ги тренира за удоволствие. "Може да се каже, че съм треньор на частно", смее се Христов. На всичко отгоре шампионът създава контакти между своите възпитаници и ръководството на боксов клуб Ботев и по този начин урежда няколко изгодни спонсорски договори. Ангажиран е почти 3 часа дневно, а през останалото време помага на жена си Златка
в семейния бизнес. Съпругата на боксьора върти магазин за дънкови облекла в близост до жк "Тракия". "Добре, че е жена ми, иначе нямаше да има какво да ядем", обича да се шегува понякога Александър Христов. Пак за удоволствие Сашо тренираше и води на европейското първенство 48-килограмовия македонец Вели Мумин, който взе бронз.
Боксовото светило и съпругата му се радват на двама големи синове - 19-годишния Стилян и 17-годишния Чавдар. Стилян е абитуриент тази година и смята да кандидатства информатика в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". И двете деца на Александър Христов са се захласнали по математиката и информатиката. У дома постоянно щракат на два компютъра. "И двамата ми синове имаха талант и бяха призьори в юношеските първенства по бокс. Чавдар даже го искаха в "Олимпийски надежди", но аз не го пуснах в София. Знам, че боксът е до време, а после всички те забравят. Може би от злоба ги спрях от спорта и ги накарах да залягат над книгите", казва шампионът. Голямата мечта на Сашо е да направи собствен боксов клуб със собствена зала. През годините Христов прави пътека до сградата на общината. Моли се да му продадат парцел от 500 кв. м, върху който да построи тренировъчна зала. Общинарите обаче упорито отказват да решат проблема на Христов. "Държат се с мен така, сякаш искам нещо даром. А аз съм готов всичко да си построя сам, стига да мога да купя мястото. Излиза, че по-лесно биха ми предложили голям парцел за хотел, заведение или бензиностанция, отколкото 300-400 квадрата само за спорт", ядосва се боксьорът. Въпреки проблемите Сашо все пак бе създал собствен боксов клуб "Пловдив 98". В него в продължение на 4 години сам тренираше по 50-60 деца дневно. Още на първата година той направи петима свои състезатели републикански шампиони. Заниманията се провеждаха в една от залите на спортното училище в Пловдив. "В момента нещата са в застой. Но аз не съм се отказал да преследвам мечтата си", отсича Александър Христов. И другата голяма болка на Сашо е свързана с бокса. "Пет-шест момчета от моето поколение бяха световна класа в бокса. Говоря за хора като Свилен Русинов, Тончо Тончев, Радослав Суслеков, Серафим Тодоров и Киркор Киркоров, който още играе. За нито един от нас няма място в щаба на националния отбор.
През годините не са ни поканили даже и на една тренировка", кахъри се шампионът. И дава като контрапример руснаците, които през 2000 година след Олимпиадата в Сидни назначават за треньор на "сборная" Александър Лебзяк. "Той е по-малък от мен и още води националния тим на Русия. А при нас явно единственото спасение е бягството в чужбина", казва Сашо Христов. Информацията е на вестник "Стандарт". |
Зареждане ...
