Ето как това би изглеждало теоретично. Една сутрин президентът на Ботев се събужда и узнава от спортната преса, че е далечен братовчед на Роман Абрамович, а Силвио Берлускони е прадядо на неговата четвърта учинайка. Трогнати от това внезапно разкрито роднинство като в латиноамерикански сапунен сериал, двамата милиардери отправят едновременно оферти за закупуването на контролния пакет акции от клуба. Г-н Христолов не желае да продава, но благосклонно ги назначава за свои вицепрезиденти срещу безвъзмездна помощ от 1 милиард евро. За една нощ Ботев (Пд) се превръща в сензационна акула на трансферния пазар и купува на килограм двамата Роналдовци, Роналдиньо и Тиери Анри като за 24 часа хвърля 300 милиона евро от приказното си наследство.
В миг единственото познато лице в отбора остава верният страж Лилчо Арсов, който тържествено обещава пред клубните вицепрезиденти да отслабне с 30 килограма до началото на сезона. Но това не е достатъчно. Дори и с подмладения Лилчо на вратата и атомно нападение, шампионската титла изглежда недостижима за Ботев. Тогава хитрият Христолов се решава на отчаяния, но единствено правилен ход. След като си няма собствено жълто-черно лоби в БФС, президентът на Ботев назначава цялото синьо лоби барабар с червеното в ръководството на българския футбол за щатни служители на стадион "Христо Ботев". Кой е назначен като селекционер, кой се урежда като член на някой мениджърски или политически екип, а когато свършват номенклатурните бройки, се откриват свободни щатове за хигиенистки и озеленители срещу работна заплата от 20 хил. евро месечно. Но уви, и това не стига за титлата. Тогава кръгове, близки до Ботев, залагат 10 милиона срещу коефициент 1:1000, че отборът ще стане шампион. Това вече се оказва достатъчно и още в 20-ия кръг пловдивчани печелят титлата предсрочно след 20 поредни победи и голова разлика 100:1. В последните 10 кръга вечните съперници Левски и ЦСКА, останали без покровители, се борят на живот и смърт за шестото място, даващо право за участие в турнира Интертото. А Локомотив (Сф) току-що е приключил участието си в групите на Шампионската лига с шест загуби, подобрявайки постижението на сините от предходната година, като отбелязва цели два гола, единият от които автогол. Ех, мечти, мечти! Всъщност това не са никакви мечти и фантазии, а суровата реалност в българската футболна джунгла. Който си няма пари, лоби и високи залози в тотото, спокойно може да духа супата както казваха Чичовото и един римски император навремето. Бедните страни като нашата не могат да си позволят конкуренция. Конкуренция има при богатите, където капитализмът и пазарната икономика са работещи и произвеждат блага. В България ненавиждаме конкуренцията. Конкуренцията означава съревнование, което можеш и да загубиш. А тук никой не обича да губи, особено богатите. Всички гледат да играят на сигурно. Парите у нас най-много обичат тишината и нагласената далавера. А накрая губят всички. Губи публиката от обикновените фенове на футбола, защото вместо футбол им сервират буламач. Губят и богатите, защото си хвърлят парите на вятъра и когато техните отбори излязат в Европа, ги бият като маче у дирек, както казва един популярен български каратист и политик. В основата на българската идеология е вярата в нагласеността и връзките. Затова никой в България не вярва в честно извоювания успех. Докато левскарските и цесекарските лобита си мереха мускулите в официалните ложи, публиката избяга от стадионите и отиде вкъщи да гледа европейските мачове по телевизията. Неусетно под носа на силните на деня расизмът и омразата се настаниха на празните места на стадиона, освободени от нормалните хора. Вече е рядкост нормален семеен човек да ходи редовно по мачове.
Лумпените превзеха агитките и долните страсти заместиха липсата на спортна интрига и честни битки в първенството. В Англия стана обратното. Там превърнаха футбола в скъпо и печелившо зрелище и прогониха социалните аутсайдери от стадиона. На тяхно място дойдоха улегнали граждани със семействата си, които търсят и могат да плащат за качествено зрелище с непредизвестена развръзка. Затова в Англия, Испания и Германия по няколко отбора спорят за титлата и още поне десет за местата в европейските турнири. А ние в България броим залозите и колонките в Еврофутбол и гадаем по тях кой ще е шампион. Има нещо тъжно в математическата теория на вероятностите. Според нея един беден и озлобен човек е много по-подвластен на манипулации, отколкото просветеният и материално осигурен гражданин. Днес българският футбол няма нужда от зрители като последния.
Анализът е на Николай Бареков за вестник "7 дни спорт"
| | |||||||||||||||||