"Останах покосен от новината. Рано сутринта водих разговори с нашите работни партньори в Италия и Бразилия. Договаряхме неща, за които всички, обичащи нашия футбол, биха се радвали.

Имах продължителен диалог по телефона с познатия ви мениджър Панталео Корвино, с когото уреждахме приятелски срещи между Локо и Фиорентина. Дори се споразумяхме кои наши футболисти да отидат на проби във Флоренция след 21 май и изведнъж всичко се сгромоляса.

В България явно животът има цена като при най-примитивните същества. По-късно се обадих на италианските агенти. Те не искаха да повярват, че уважаван човек като Александър Тасев, може да бъде убит. Веднага почнаха да ме питат - сигурен ли си, че не е починал в катастрофа? Как да им обясня", запита себе си и управниците на България дясната ръка на убития футболен шеф.

На въпроса дали бизнесът с метан може да е причина за покушението, той отвърна:

"Често бях с него, а той никога не е носил оръжие, не е ходил с охрана. Александър Тасев беше демократичен, свободен човек. Нямаше неприятели, често правеше дарения. Не съм адекватен, за да търся причината за грозния акт, но не виждам как би могло да се посегне на такава личност. Явно сама в сбърканата ни страна е възможно.

Бизнесът на Александър Тасев беше прозрачен на сто процента, доказан с документи. Няма неизплатени сметки, изряден е напълно. Не мога да намеря логична причина, а и за мен такава няма".

Маринков е човекът, който осъществяваше италианската връзка на смърфовете, отваряйки вратата дори на Серия А за играчи от българското първенство.

"Проектите си ги има, но вече никой не може да каже дали ще се осъществят, дали някои момчета не изпуснаха златен шанс да заиграят в Италия. Собствениците ще се съберат и ще решат дали да влагат пари, защото при такива сериозни планове ти трябва гръб. Точно покрай господин Тасев клубът пак се възроди, изградихме основа, добихме облик и всичко увисна във въздуха", завърши вицепрезидентът на черно-белите.