- Емо, сигурно не ти се говори много?
- Направо хич. Мъчно ми е за Сашо. Бяхме много близки. Искам вече да зарежа всичко и да се откажа от футбола.

- Не смяташ ли, че в такъв момент трябва да бъдеш силен и да останеш?
- Много пъти вече ми се случва да бъда силен. През 2003 година, когато Жоро Илиев искаше да се оттегля от футбола, аз си знам как трябваше да го склоняваме да остане. Тогава с Ераносян събрахме качествени играчи, направихме колектив и следващата година ей така кръг по кръг стигнахме до шампионската титла. Година по-късно дойде убийство на Георги Илиев. Пак трябваше да тръгваме от нулата.

- Като казваш това, сега ще се разпродават ли отново повечето от играчите?
- Определено се надявам, че няма да се случи. Отборът е финансово осигурен. Има спонсори. Имаме си прекрасен мениджър в лицето на Наско Узунов. Треньорът Иван Маринов също работи отлично.

- Имате и невероятен голмайстор като Зоран Балдовалиев, който, ако беше дошъл по-рано, сигурно щеше да "издуха" Цецо Генков и Тодор Колев, така ли е?
- Ами Балдовалиев го откри точно Иван Маринов. Той има вроден нюх да намира играчи, които да паснат на отбора. Ще повторя - жалко за Сашо. Той направи прекалено много за клуба, бяхме близки и като хора, и като колеги в борда на директорите. Тежко ми е.

- Не трябва ли да останеш в клуба, защото си част от него?
- Много хора ме съветват да направя така. Но явно в този прекрасен спорт повече са минусите отколкото плюсовете.

- Кажи един плюс?
- Ако нещо ме кара да се замислям дали да остана или не, това е великата локомотивска публика, на която съм задължен. Не съм видял при какъвто и да е резултат да освирка един играч. Няма такива фенове, които постоянно да пеят и подкрепят отбора, независимо дали печелим или губим.

- Какво си мислиш в момента?
- Че Локомотив явно е по-силен и от птицата феникс. Защото на този велик отбор се налага да възкръсва от пепелищата за пореден път.