Пловдивчанинът започва своя осми сезон на Ботуша. Четири години и половина се подвизаваше в Бока Сан Ладзаро в Серия D. Спечели с тима на Бока промоция в С2. На 31 януари 2007 година, в последния ден на меркатото (б.а. - трансферния прозорец) Чомаков премина в Пицигетоне от Серия С1 (италианската трета дивизия).

"Въобще не се замислих, защото футболът в С1 е като в Серия B. Нищо, че Пицигетоне се бореше да не изпадне. Бях решил, че ще се махна от Бока.

Грабнах ги още в първия мач. Шефовете на Пицигетоне бяха впечатлени. Заобичаха ме, въпреки че г-н Панталео Корвино, с когото работихме в Лече, ме бе опетнил яко", разказва белият Десаи. Скоро след дебюта на Чомаков началниците отсичат: "Този българин сам промени отбора." След третия мач на нашенеца Серджо Порини възхитен привиква Краси и му казва: "Момче, ти не си за тази дивизия. Не мога да повярвам, че футболист като тебе е тук." Може би трябва да припомним, че 38-годишният Порини има 15 сезона на ниво в Милан, Ювентус, Аталанта и Глазгоу Рейнджърс. Ако пък някой си мисли, че в Серия С1 се играе футбол като в Айтос или Карлово, жестоко греши. В третата дивизия на Апенините ритат куп доказани играчи. В борещия се да не изпадне Пицигетоне Краси е съотборник с брата на Кларънс Зеедорф.

- Седрик. Зеедорф-младши се е подвизавал в Интер и НАК Бреда. Редом с Чомаков са още Джовани Пармезани, играл в Серия А за Кремонезе, и миналият през Интер през 2003-2005 година вратар Алекс Кордас. Съотборници на нашия са още Микеле Пиколо, носил екипа на Милан преди 3 сезона, и риталият в Пиаченца и Перуджа Франческо Зербини.

Чомаков бързо става идол на агитката на създадения през 1919 година Пицигетоне. Вкарва и голове с всеизвестната си тупалка. Средната оценка на пловдивчанина, поставена през сезона от авторитетния "Газета дело спорт", е между 6,7 и 7. Краси печели симпатиите на публиката още в дербито срещу Кремонезе. Пицигетоне от едноименното 7-хилядно градче бие с 1:0. "Схрусках всички съперникови халфове и нападатели", смее се бившият играч на Марица. В момента българинът е свободен агент, след като договорът му за преотстъпване е изтекъл.

"Сто процента е сигурно, че ще играя в Италия", отсича Чомаков. След броени дни той се връща на Апенините. Там с изпълнителния директор на Бока Джан-Батиста Гини халфът ще обмисли 3-4 оферти. Шефът на Бока е от 30 лета във футбола, за него няма тайни. "Ще избера най-добрия вариант. Гини ми е като баща и ще помогне при избора", казва Красимир.

60-годишният италианец спасява Чомаков след завръщането му от Гърция. Пловдивчанинът се оказва ненужен в Лече, след като си идва от Паниониос. "Бях останал на улицата. Но български адвокат от Болоня ме запозна с Гини. Нямах право да играя в С1 и С2, този добър човек ме прати в Бока", разказва пловдивчанинът. "Нямам мениджър. Опарих се 3-4 пъти с разни измамници. Не искам да чувам за хората, наречени футболни мениджъри. И сега се оправям сам и с помощта на Гини", добавя Красимир.

Чомаков е сигурен, че влизането на България в ЕС няма да подобри участта на българските играчи на Ботуша. "Очаквам, че в Италия в най-скоро време ще въведат ограничения за Серия С1 и С2. Иначе ще настане лудница от наплива на българи и румънци", прогнозира халфът.

Краси, съпругата му Гергана, щерките Мартина и Алессиа, живеят в Равена. 13-годишната Мартина е компютърният спец вкъщи. 2-годишната Алессиа пък по подобие на баща си повтаря уверено: "Само Ливърпул." Красимир е влюбен в 150-хилядния туристически град в Североизточна Италия, известен с гробницата на Данте Алигиери. "Градчето е изключително спокойно", казва футболистът. Доскоро Краси и семейството му живели под наем. Краси пътувал с колата си по 240 км, за да играе и тренира в Пицигетоне. Скоро семейство Чомакови ще влезе в своя собствена къща в Равена. Красимир избягва контактите с българи в Италия."

Имам само двама приятели - мотокарист и работник. Не ни свързва футболът", казва халфът. Въпреки че вече дълго време живее в Италия, Краси не се отказва от старата си страст Ливърпул. Още страда за загубения финал от Милан за Шампионската лига през май. Наскоро изненадал съпругата си с автограф на любимеца й Роби Фаулър. "Третият вратар на Ливърпул Падели е играл в Пицигетоне. Той е пич и ми изпрати картичка на Фаулър, на която пишеше: На Гери - с най-добри чувства. Подарих автографа на Гергана за 8 март. Беше страхотна изненада за нея", разказва Краси Чомаков.

Красимир сам твърди, че при него нещата винаги стават по трудния начин. "Минах през ада, но не съм се отказал да стигна до Серия А. А най-голямата ми болка е националният тим. Не се сещат за мен, защото няма кой да ме продаде, няма кой да прибере комисиони от мен", отсича Чомаков. И се надява, че Димитър Пенев ще се сети за него, ако бъде назначен за национален селекционер. Пената вика Краси в национала през 1995 година на турне в Малайзия, сеща се за него и преди 2 години, когато Б-тимът ни играе в Китай.

За най-черните дни в кариерата си Чомаков брои престоя в Лече (2001-2002) и загубата от Литекс с 0:8 с ЦСКА. Любимите му мигове са промоцията с Марица в "А" група през 1996 година и победата над Левски с 1:0 с гола на Митко Иванов в 36-ата секунда. "В Лече все едно бях мъртъв. Върнах се и почнах от нулата. И сам, без чужда помощ, вървя нагоре. Нямам намерение да спирам", казва Красимир. Информацията е на вестник "Стандарт".