© Plovdiv24.bg

Юристката от Асеновград е човекът, създал най-много проблеми на Кирил Рашков. Единствено тя успява да го вкара за около месец в ареста през 1992 г.

Впоследствие заради конфликта с Рашков е свалена от поста, а по-късно сама напуска системата, дни преди да я уволнят.

Получавала е потресаващи оферти за подкупи, заплахи за убийство. Твърди, че и сега не съжалява, че е водила битки с фамилията Рашкови.

В момента е адвокат в Асеновград.

- Сигурна съм, че ще се измъкне и други ще го отнесат. Той така оцелява, откакто го помня. Делото ще минава от ръка на ръка, докато затихне.

- Адекватно ли действа полицията преди седмица?

- При тази вълна от разбеснели се млади хора, ако полицията беше дала по-остър отпор, можеше и до жертви да се стигне. В крайна сметка полицаите действат така, както им е разпоредено. А аз не знам какви са им били инструкциите.

- Вие сте сред враговете на Рашкови. Как ще коментирате събитията след инцидента в Катуница?

- За мен бяха предизвестени. Още 1992 г., когато арестувах Кирил Рашков, имаше напрежение, но местните бяха много изплашени и не им стигна кураж да се вдигнат. Сега чашата преля, хората търсят справедливост, защото Киро все минава между капките.

Питам аз как така събориха къщите в Несебър и на рибарите в Бургас, как погнаха постройки край яз. "Ивайловград", Рашков всяка година трупа по един палат. Сигурна съм, че къщите му нямат строителни разрешения, те дори не фигурират в кадастъра, той не плаща данъци за тях.

- Притеснявате ли се от вълна на отмъщение от страна на Рашкови спрямо вас и в селото?

- За мен - не, но за семейството ми - да.

Аз съм повече от сигурна, че прегазеното момче Ангел не е дало повод за махленско сбиване. Той бе приятел с двама души от моето семейство, които също тренират в клуб "Тракия". Инструкторите учат спортистите да са изключително волеви и толерантни. Момчетата дават клетва да не употребяват бойните си умения извън спортната зала.

- За какво арестувахте Рашков през 1992 г.?

- За производство на фалшив алкохол. Когато започнахме да събираме информация за него, от селото ни подсказаха да проверим плаща ли си водата - ползваше огромни количества за производството. Оказа се, че инкасатор отишъл на проверка, а Киро го прогонил с кол и брадва.

Издирихме го човека, а той трепери и не иска да говори. Питам го: "Защо бе, с убийство ли те плаши?" А инкасаторът направо умираше от страх и мълчеше.

Впрочем алкохолът на Киро не беше от най-опасните. Внасяше спирт от "Житомирка", Украйна, с цели композиции.

Като стартирахме акцията, започнахме да проследяваме пътя на пратките. Една от тях пристигна на гарата в Катуница. Той явно знаеше, че сме подире му, и не отиде да я освободи. Питаме БДЖ на кого е тази цистерна, плаща хиляди левове на ден престой. А те мълчат. След 3 дни вагонът изчезна - оказа се, че е върнат в Пловдив. Пак питаме шефа на гарата, а той ни отвръща, че отпътувала някъде. Направихме издирване из страната. Оказа се, че е закарана в захарните заводи на Горна Оряховица и там е освободена от "Кинтекс".

- Държавната фирма "Кинтекс"?

- Да, външнотърговското оръжейно дружество.

Тогава един началник в БДЖ ми казва: "Абе момиче, тебе майка раждала ли те е? Не се занимавай, пази си живота и семейството."

После жепейците ни се смееха: "Тук от толкова време идват цистерни, пияни-заляни студенти разтоварват алкохол с кофи. Вие къде ходите?"

Ясно, че от нашите среди изтича информация. Затова, преди акцията на 5 февруари 1992 г., в последния момент събрахме полицията и тръгнахме към Катуница. И въпреки това пак беше научил.

- Как така?

- Отиваме и гледаме в далечината мерцедес отпрашва. А хората ни казват: "Закъсняхте, напълниха сивите куфари и избягаха." Пари ли, наркотици ли, оръжие ли? Не разбрахме.

Парадокс беше, че по време на акцията той нямаше фирма. Регистрира я дни по-късно - на 9 февруари, когато отидохме на втора акция в Катуница. И се чудя как го бяха регистрирали на 9-и, след като квитанциите за платените такси бяха чак от 12 февруари - 3 дни по-късно.

При обиска количеството алкохол беше толкова много, че извикахме 3 тира и бойци от танковата бригада и артилерийския дивизион в Асеновград да товарят. Цяла седмица след това из поделенията се клатушкаха пияни войничета.

Това едно на ръка, но вътре беше такава мръсотия, че да те е гнус да стъпиш. Едни сополиви циганчета смучат от бидоните с маркучи и пълнят бутилките. Да се чудиш как бяха живи тези деца.

- Как ви посрещна Рашков?

- Първо беше много дружелюбен. Смее се: "Нямам нищо!" И се пери като Наполеон пред Ватерло. Аз обаче му казвам да строи челядта встрани, да отваря всички помещения и каквото го питаме, да отговаря. До последно не вярваше, че му правим обиск.

Като разбра, че няма мърдане, извади един гумен маркуч като палка и вика: "Не съм нарушил закона, полицай няма да ми стъпи в къщата." Костадинка се изправи, заметна си полата и крещи: "Ей тая работа ще ми вземете." През цялото време кълнеше, плаши ме, че щяла да ми пусне нейните циганки да ме побъркат. Лоша жена.

Ние с полицията обаче влязохме, а той внезапно взе да припада, хвана се за сърцето. Жена му Костадинка го прегърна, а той обели очите.

Този номер със сърцето му е като запазена марка.

- Тогава ли го арестувахте?

- Някъде към 20 февруари 1992 г. Заловихме тонове спирт от Украйна.

Прибираме го, а той ни заплашва с висши прокурори и с тогавашния шеф на полицията Иван Георгиев. Звъня на Георгиев и му казвам: "Какви ги говори Киро?" А той вика: "Действай, както прецениш." И ги задържахме със сина му Иван, вече покойник. Киро обича да демонстрира близки отношения с големци.

- Какво стана след ареста?

- Имаше ту заплахи, ту молби, ту неприлични предложения. Големи циркове правеха, като ги виках на разпит. Иде Костадинка и му вика: "На колене, Киро, пред тая жена, тя е светица, майчица." И пада да ме прегръща през краката.

Стояха месец и ги пуснаха. Назначиха на Киро тройна съдебномедицинска експертиза, която го изкара в прединфарктно състояние. Кардиологът беше подписал с особено мнение. После го питам, а той: "Ти и аз ще получим инфаркт, но за Рашков няма опасност."

Иван пък излезе, защото хванал краста в ареста.

Делото от 3 страници набъбна на 3 тома. Докато аз го водих, 2 пъти ми го връщаха от прокуратурата. Но след като го пуснаха от ареста, делото зацикли. Ако го бяха оставили вътре, щяхме да го приключим.

После аз станах шеф на следствието в Пловдив и предадох на друг да го води. Така замря. Предложих да отделим преписката за фалшивия алкохол, за да го разтоварим. А останалите, че не си плащал данъци, вода, закани срещу съселяни, да са в други дела. Не успях да се преборя.

- С какво ви заплашваха?

- Имаше и опит да ме прегазят. В кооперацията, където живея, имаше една съседка, която много приличаше на мен. Един ден, като излизала, покрай нея с мръсна газ профучал син пазарджишки москвич. Хора й подвикнали и тя отскочила. После спрял, вратата се отворила и отвътре изкрещели: "Вангелова, мъртва си!" Идва едно момче и вика: "Намерили са стар бригадирски лагер, ще струпат гуми и там ще те запалят."

След тези заплахи цяла година ми подслушваха телефона. Един колега, който говореше кардарашки, ме предупреди: Махни се от този случай, опасно е за теб, ако знаеш какво говорят.

Предупредиха ме да не се качвам в обществен превоз, пистолетът ми навсякъде беше с мен.

Като не успяха със заплахи, се опитаха с подкупи. Иде Ленчето, джебчийка с рязани пръсти, на Киро на брат му жена: "Много хубава си, обаче, ако на врата ти има една златна лира, ще си по-хубава."

После една от общината, няма да й казвам името, ми предаде, че на съседната улица има джип и 2 куфара - каквото си избера. По-късно колеги полицаи ми подмятаха: "Като не взе парите на Рашков, други по-нагоре ги прибраха."

- За какви пари ставаше въпрос?

- За милиони, някъде писаха, че били 1 млн. марки, но аз така и не разбрах.

Заради делото срещу Рашков тогавашната шефка на следствието Ани Крулева ме направи началник в Пловдив, а като дойде Бойко Рашков, пак заради Киро ме принуди да напусна.

- Как?

- Като пое поста, ме извика: "Или си подай молбата за напускане, или аз ще намеря за какво да те махна." И го направи, спретнаха ми постановка - на банкет за Деня на юриста съм стреляла в барчето на полицията.

- А стреляхте ли?

- Стреляла съм само по време на учение. Но кой те пита.

Източник: в. "24 часа"