©

- Господин Маринов, преди време се определихте като последният оптимист на "Лаута", как да тълкуваме оттеглянето ви?

- Вече няма оптимисти. Просто не знам какво става. При тази обстановка отборът не може да се готви. Уверенията не отговаряха на истината. Някои хора отказаха тези, които искаха да купят отбора.

- Излъгани ли бяха мечтите ви?

- Не може да се каже, че сме мечтали много и сме били излъгани лошо. Единственият кандидат-купувач, който се срещна с мен и отбора, беше господин Левент Назифоглу. Неговите виждания бяха най-правилните, те всъщност бяха и единствените. Останах с надеждата, че може да се направи нещо голямо, но определени хора го отказаха. След като омразата към турците е по-голяма от любовта към Локомотив, какво да коментирам...

- Чухте ли се с Левент преди да си тръгнете?

- Не. Аз съм твърде малък, за да му се обаждам. След като до мен стигна информацията, че той се е отказал от закупуването, попитах някои хора, които са в контакт с него. Защото, ако си бях тръгнал без той да се оттегли, щях аз да бъда предател. След като ми казаха, че със сигурност той прекратява интереса към клуба, не виждах как повече мога да мотивирам играчите. Това не е добре нито за мен, нито за тях, нито за отбора, нито за Пловдив.

- Какво ще кажете на хората, които се смятат за 12-ят играч, а отказаха единствената сериозна фигура, която можеше да спаси Локомотив?

- Няма да си върна думите назад, че нашата публика е най-добрата в България. Но явно, че в нея има хора, при които националистическите убеждения надделяват.

- Доволен ли сте, че и Наско Узунов ви последва?

- Това решение е личен избор. Аз не съм навивал никого да си тръгне с мен. Напротив - аз бях човекът, който влезе в съблекалнята и помоли футболистите да продължават да работят, независимо че аз няма да съм треньор. Постигнатото през миналата година не е максимумът им, те имат накъде да се развиват. Но направеното от тях до сега е преко силите на тези деца, защото знаете, че те са на по около 20 години.

- Какви мисли се въртяха в главите им?

- Много трудно човек може да си представи отстрани на какво напрежение бяхме подложени. Въпреки това съм доволен от свършеното, но от тази седмица пак тръгваме надолу.

- За първи път се стигна и до конфронтация между играчи и фенове - футболистите призоваха феновете, изгонили Левент, да издържат отбора, защото вместо бял хляб, щели да ръфат пшеница...

- Ще ви призная най-отговорно, че трима футболисти във вторник дойдоха при мен и ми казаха: "Бате Иване, дай да се качваме някъде на лагер още сега, за да има какво да ядем". Коментарът е излишен.

- Тоест нещата наистина стигнаха до там, че играчите нямат какво да ядат?

- Абсолютно. Лично аз съм им давал пари, за да има какво да хапнат през деня. При убийството на Георги Илиев имаше човек, не искам да му споменавам името, който припадна на тренировката - не от преумора, а защото не беше ял. Много ни се събра. Мисля, че аз още съм млад човек, имам деца и трудно мога да преживея тези неща.