©

- Г-н Генов, кой в момента стои в основата на проблемите на Локомотив Пд?

- Проблема в Локомотив го прави публиката. Изключвам, че имаме много верни вернове. Но тези запалянковци, които организират цялата работа с негативизма към Левент, са виновни за цялата ситуация. Аз казвам на футболстите на Локомотив, че нямаме основание в този монет да се сърдим. Много трябва да тренираме. Ние в момента нямяме нищо за взимаме, всички заплати са изплатени. Ние трябва да се готвим за себе си, защото като дойдат инвестициите в клуба, ние няма да сме готови. На футболистите им влияе това в момента. Те не мислят по този начин за подготовката, те мислят глупости, които не искат Локо Пд да върви напред. Отдават се на провокацията. Все пак чест им прави, че тренират и за това шапка им свалям. Съжаляаме за Иван Маринов. Той не можа да издържи. А това не трябва да се отрича, че този отбор го наптрави той. Това е неговата любов към тима и това е негова селекция.

- Разговаряхте ли с Емил Наков за поста?

- Да. Наков ми каза, че времено, ние тримата - Васко Кабуров, аз и Краси Димитров ще водим отбора. Той иска да не се изпусне тренировъчната дейност. Наков ясно каза, че не може да издържа отбора финансово и ще го продаде. Жал ми е обаче, че Левент се отказа. Това бяха реални пари за Локомотив. Той е футболен човек, разбира от материята. Всичките ние, включително и аз, искаме час по-скоро да стане продажбата на тима, въпреки, че той ако дойде и каже за нов екип ще съм на негова страна. Аз съм локомотивец и съм длъжен до последния момент да изпълня своите задължения.

- Проведахте ли Вие разговор с Левент Назифоглу?

- Не. Но той дойде при отбора и ни поздрави всичките. Прекрасен човек и най-вече е много ларж. Той плати подготовката. На такъв човек трябва да се каже благодаря. Дойде в Банско.

- Как ще опишете ситуацията около последните два месеца?

- Последните два месеца, от това напрежение, което се създаде, не можахме да направим една пълноценна подготовка. Не направихме селекция. Реално погледанато, какво правим - трима човека основни водещи футболисти продадохме - Стоян Колев, Христо Златински и Зоран Балдовалиев, а преди да ги освободим ние имахме намерение да вземем трима-четирима нови играчи, които ни бяха нужни, за да направим конкурентноспособен състав. По този начин можехме да се борим за първите четири места в таблицата на нашето първенство. А след като не можахме да вземем тези четирима футболисти и продадохме тези тримата на Локомотив София, направихме какво - нулева селекция.

- Как успявате да мотивирате футболистите?

- Благодарен съм им за труда, който полагат за отбора. Сега е трудно в момента, но те това са го разбрали. Особенно на поседните тренировки всички играчи тренират на сто процента. Аз знам, че главите им са обременени.

- Чувства ли се напрежение в тима?

- Абсолютно. Това е вследстиве на тези хора, които прогониха и обидиха Левент. За мен е така. Не е възможно един локомотивец, който обича отбора да е съгласен, любимият му тим да играе във "В" група. Не е нормално. С Левент ние ще гоним първите три - четири места. Човекът е с възможности. Тези хора, които не искат Левент, аз ги познавам. Преди как са реагирали? Ние всяка година от 1994 до 2001 година, винаги сме имали такива кризи в Локомотив. Тогава по три-четири месеца не сме получавали заплати. Къде бяха те тогава? Защо не реагираха по този начин, както реагират сега? За мен тук има някаква корист в цялата ситуация. Те обсужват някакви други интереси.

Те ще ми кажат за "В" група? Това е абсурд! Те незнаят историята на Локо. Ние сме играли в миналото всяка година за Купата на Панаирните градове. Ювентус е идвал тук. Кой ли не е идвал на Лаута? Те не знаят въобще за какво става въпрос. "В" група и Локомотив - това да не е Спартак "Болярци"? Това са хора - елементи, които нямат право на такова мнение. Това не са само 20 човека футболен тим. Освен това има 10 човека от треньорската школа. Защо не мислят за тях. Именно те са в основата на успехите, те дават качествени попълнения за отбора. Локомотив е бил винаги местен отбор и винаги е имал футболисти, като ядрото на тима е било от местни играчи. Аз съм умерен оптимист за Локомотив. Нещата ще се решат скоро.

- Кажете за перидода Ви в Сирия?

- Това е най-добрият период в живота ми. Работил съм там с много елитни отбори - като се започне с най-известния тим в страната и стигнем до най-слабия. С първия отбор, който водих в Сирия - Ел Техад - силен тим, играехме за купата на Азия. Като има един отбор хубави моменти и треньорът естестено е голямо име. Но именно така ме огря съдбата. Почнах подготовка с 13 футболисти и местните футболни легенди, които са били бишвши нацонални състезатели, не ме гледаха с добро око.

Почнахме пълноценно трениране с тима, като аз им заявих, че съм бил треньор на детско-юношеската школа и те започнаха да ме атакуват с това, че тимът ще изпадне, че не съм име във футбола. На мен не ми пукаше за техните приказки. Аз отидох със самочувствието на европеец. 20 години съм работил в школата на Локомотив, което допълнително ме зареждаше с оптимизъм. Бях много подкрепян от феновете. Бях убеден, че ще се справя.

Почваме подготовката с отбора, като отиваме в Ирак на лагер. Там старите играчи на тима ми правеха номера - единият от звездата на отбора пушеше нергиле, другият закъсняваше за тренировка. В интерес на истината на мен ръководството на клуба ми даваше пълен картбланш. Тези двамата ги изгоних, като след това последваха много негативни реакции спрямо мен. Те ми казваха: Защо ще ги гониш? Ти знеш ли каквви имена са? Нямаш право. Но аз си удържах на думата и ги изгоних.

Прибираме се в Сирия, като още повече атаки последваха към мен. Направихме няколко контроли. Нещата обаче тръгнаха. Запознах се с техния маннталитет. Напрвихме селекция от много млади футболисти.

Започна първенството и първия мач играхме с местния тим Карамини. На полувремето на срещата резултатът бе 1:0 за Карамини, и си казах, че това ще ми е първия и последен мач, в който водя тима. На почивката в съблекалнята влезнаха трима генерали, които са от ръководството на отбора. Аз им казах, че ще бием. Говорих на играчите, че противниковият вратар изпуска топката и ние трябва да се възползваме от тези грешки. Наистина се получи, като че ли Господ ми помогна. И двата гола, които отбелязахме през второто полувреме, бяха от вратарски грешки. Още на другия ден вестниците започнаха да пишат за мен.

Втория мач отидохме да гостуваме на Джес. Това е отбор като нашия ЦСКА. Там местното ръковдство на противниковия тим започнаха да ми викат, че нашият тим ще падне с 6-7 гола, тъй като предишните години тимът, който водих, е падал с много. Паднахме само с 1:0, като мен ме хвана яд, че голът бе в последната минута. Като се върнахме нашите фенове, за мое учудване, запонаха да се радват, че сме паднали само с един гол, а мен ме хвана яд, че сме паднали. Късметът ми обаче бе до тук. Смениха ръководството и поискаха друг треньор, а не мен.

В третия кръг пак гостуваме. Играем с отбора на Джихад - отбор, който като домакин нямаше загуба. Бихме с 2:0. Феновете на нашия тим не можеха да повярват. Ръководството обаче не ми говореше. Премията, която ми се полагаше, не ми е дадоха. После направихме три последователни победи. Пак нямаше премия за мен. Не ми даваха обяснения. Пари имаше. Пубиката идваше на стадиона. Ние печелихме много - 20 хиляди долара на мач. Почнахме битка за първото място с друг тим. Ръковдсвтото обаче не ме искаше, а публиката бе на моя страна. Станахме шампиони. Пари обаче от ръководството не видях. Тръгнах да ги съдя и напуснах тима. Веднага поех ръководството на другия тим от същия град Харири - Ел Хария. Този отбор се бореше да не изпадне. Водих тогава отбора на подготовка във Велинград. От нищо направих колектив. Играхме четири контроли в България - с Ботев и завършихме наравно 1:1, тима на Велинград ги бихме с 4:1. След това пак играхме с Ботев и ги бихме с 3:1. Това бе през 2003 година.

Този отбор след това тръгна нагоре, но цел нямаше. Накрая на първия полусезон в първенството на Сирия бяхме на 2- ро място, като впоследватвие останахме втори в крайното класиране. След това ме направиха селекционер на националния отбор на Сирия за 5 мача, като съответно бях и треньор на Ел Хария. Няма кой да не ме знае, кой съм в Сирия. Неразбории пак имаше - нямаше пари.