© Plovdiv24.bg

Г-н Бонев, как спо­ред вас "Локо" (Пд) мо­же да излезе от сложната ситуация?
- Разговарял съм ня­колко пъти и с г-н Динев, и с Драган Канатларовски. Първо, всички да разберат, че Локомо­тив е институция и са длъжни да дават макси­мума от себе си за успеха на отбора. И второ, на нас ни трябват двама нападатели, и то класни, без значение дали са българи или чужденци. Да могат да оползотво­ряват това, което оста­налите създават. Засега всичко, което привля­кохме извън България, е баберик, не знам дали знаете какво значи.

Не.
- Като се оберат пло­довете, остават някои, които не може да бъдат стигнати и те изгниват. Иначе българите, които дойдоха, се справят доб­ре. Имам предвид Мишо Венков, Любо Витанов, Дани Георгиев...

Отдавна се говори за смяната на Канатларовски. Стои ли тя на дневен ред, вчера (б.а. в петък) Бранко Милованович каза, че е готов да подаде оставка. Това до­колко ще реши пробле­мите?
- Моето лично мне­ние: Бранко Милованович не направи нищо от това, за което го до­кара нашият собстве­ник. Доведе Релич и Лукич, които не показват с нищо, че са по-добри от българските играчи, и по този начин заблуди г-н Динев. Не вярвам някой да каже, че Дра­ган Канатларовски е проблем. Личната ми оценка за работата му е много добра.

Да минем към на­ционалния отбор. След мача на Манчестър Юнайтед с Оцелул в Румъ­ния Димитър Бербатов си открехна вратата за връщане в тима. Има ли път назад за Митко?
- Не го познавам лично, ходих в Бурса да се ви­дим, но програмата пре­ди мача им от Шампион­ската лига не му позволи. От всичките му из­казвания си личи, че е изключително огорчен от някои хора, и мисля, че самите те трябва да нап­равят всичко възможно да го върнат в националния отбор. Има път и то­зи път трябва да го отворят хората от футболния съюз, които видяхте до­къде ни докараха. Може би ще отидем още по-на­долу, макар да не виждам повече накъде.

Сега готов ли сте за един чисто човешки разговор с него в тази насока?
- Винаги! От писмата, които си разменихме, когато подобри рекорда ми (б.а. за най-много го­лове в националния от­бор), смятам, че ние с не­го можем само с поглед да се разберем. Той е ин­телигентно момче, оби­ча България, обича и футбола.

Само връщането на Бербатов обаче едва ли ще реши проблемите на националния отбор.
- Връщането на Мит­ко Бербатов ще помогне за самочувствието на ос­таналите футболисти. Иначе ние трябва да раз­берем, че в момента със­тоянието е трагично. Трябва търпение и да не се изхвърляме с обеща­ния за класиране и подобни чудеса. Ще минат години, докато се върне нивото на българския футбол.

Колко години?
- 3-4 години са доста­тъчни. Първото нещо, което трябва да направи футболният съюз, макар да не вярвам, че ще се случи, е да се пратят род­ни треньори на специа­лизация в чужбина. Да се доведат специалисти, които да ни научат. И да се започне от юноши старша, младша възраст и младежи. Иначе ще продължим да тъпчем на едно място.

От БФС обявиха, че следващият треньор ще е българин. Кой е ваши­ят фаворит?
- Аз съм за Митко Ди­митров, на когото искам да пожелая бързо оздра­вяване, или Любо Пенев.

А чужденец?
- Нали го имахме. Матеус дойде и обра парите, чудеше се къде да отиде да почине и се подигра и с футболния съюз, и с от­бора, и с България.

Футболистите вина не носят ли?
- При всички положе­ния. Поведението на футболистите обаче за­виси от треньора. Сега е много трудно да проме­ниш манталитета им, защото те всички са ми­лионери. Не всичко в то­зи живот са парите, а да настръхваш от герба и от химна.

При прословутото завръщане на Христо Стоичков в отбора, ко­гато вие бяхте селекци­онер, говорихте ли с не­го? Какви бяха отноше­нията ви, преди той да дойде у вас и да поднесе букет на съпругата ви?
- Преди мача с Кипър няколко пъти се опита да ми се обади по теле­фона, мисля, че от лети­щето в Лондон, но аз не му вдигнах, защото беше много късно, а на след­ващия ден пътувахме. След като дойде вкъщи, разговаряхме дълго и мисля, че направихме най-доброто и от двете страни. Успяхме да по­бедим Русия и класирах­ме отбора на финалите.

Какво точно си ка­захте, какъв беше него­вият проблем, можете ли да го сравните с този на Бербатов?
- Не, не, не. Тогава имаше недоволство от страна на няколко фут­болисти за това, че фут­болният съюз е отстра­нил Димитър Пенев. Аз, когато ме извика Иван Славков на разго­вор, имах подписан до­говор с кипърския Апоел, който виждате сега как се представя в Шампионската лига. Първото нещо, което попитах, беше каква е ситуацията с моя приятел Димитър Пенев. Все пак ние с него в продължение на 8 годи­ни сме играли рамо до рамо в националния от­бор. И те ми казаха, че е освободен. Значи не съм бил аз причината за раз­дялата с него. Това му обясних и на Стоичков.

За мача с Израел пък се върнаха Любослав Пенев и Йордан Лечков. Там какви бяха разног­ласията?
- Търсех всичко най-добро, за да може отбо­рът да победи. В такива ситуации си личи докол­ко добър е треньорът ка­то психолог. И аз съм горд, че въпреки труд­ностите, въпреки че ко­сата ми побеля, успяхме да се класираме на све­товно първенство. И не­зависимо че там не се представихме на ниво, самото ни участие доста­ви радост на българския народ.

Като човек с най-много опит в тази насо­ка какъв съвет бихте да­ли на следващия селек­ционер да върне играчите, които са му нужни?
- 22-ма футболисти, това са 22 различни ха­рактера. Той първо трябва да намери път към душите им и тогава ще има възможност да извлече 120 про­цента от качествата им.

Като изключим Митко Бербатов, как ще коментирате решения­та на останалите да за­режат отбора? Отстра­ни изглежда, че всеки в този отбор прави какво­то си иска?
- Аз съм минал по то­зи път, играл съм с три поколения футболисти в националния отбор и ис­кам да кажа на всички настоящи играчи, че България стои над всич­ко. Нито милионите на Манчестър Юнайтед или който и да е клуб струват нещо, без да си усе­тил тръпката от герба и от химна.

Доколко виновно за състоянието на футбола ни е сегашното управле­ние на БФС?
- Много пъти съм казвал - във футболния съ­юз има свестни хора. Но повечето дано са разбра­ли, че не стават за ръководители. Нека не хвър­лят още черни петна върху имената и репута­цията, която си извоюва­ха на световното през 1994 г. Те сами трябва да се ориентират към нещо друго извън футбола.

Източник: в. "Стандарт"