Христо Бонев: Любовта към Локо Пд не свършва

- Г-н Бонев, вкарахте незабравим гол на Уругвай. Помните ли го? 

- Разбира се. Това беше на световното първенство в Германия през 1974 година. Войн Войнов ми центрира топката, а аз вкарах с глава с плонж. Тогава на тяхната врата пазеше един от най-добрите вратари в света Мазуркевич. Голът беше плод на общите усилия на целия отбор. Не можахме да победим. Една минута преди края ни отбелязаха гол и не можахме да запишем първа победа като национален отбор. 

- Какво означава прякорът ти Зума и откъде дойде той?

- Като малък, когато започнах да играя сигурно, защото съм играл много добре и бръмчах по терена между големите. Имало е някакво филмче "Бръмбарчето Зум" и оттогава Зума - та чак досега. 

- На колко държави си отбелязал гол? Знаеш ли го като статистика? 

- Вкарал съм за националния отбор 48 гола. Бербатов преди известно време подобри моя рекорд с 49. На десетки държави съм вкарал, като хората помнят различни голове. Този гол няма как да не го помня. Помня и още един много значим гол. Играхме тук срещу Полша и победихме 4:1. Моят първи гол падна след двойно подаване с Гунди и аз отбелязах фантастичен гол. Имам много попадения - срещу Португалия съм вкарвал пет-шест гола на звездния им отбор, в който личаха имената на Еузебио и Торес. За 2:2 съм в Португалия вкарах. 

- Откъде е тази снимка? (показват снимка с Гунди) 

- Тази снимка я имам само аз, а сигурно и съпругата на Гунди. Това е от някакъв тренировъчен мач с една личност, която тогава беше много голям човек. Гунди беше приятел с всеки. Нямаше човек, на когото той да не е приятел и да не е помагал, тъй като аз отидох по-малък в националния отбор. Той беше много свястно момче, много интелигентно и имаше прекрасна външност, която привличаше хората. Смятам, че няма смисъл аз да говоря за неговите футболни качества. Много често с него бяхме в една стая. Даже имаме снимка с него, на която играем шах, а нито аз, нито той знае да играе. (Смее се.) 

- Мислил ли какво щеше да стане с Гунди, ако беше жив,, и дали и него щяхме да оплюем? 

- Това е качество на нас българите да оплюваме другите. Мисля, че Гунди беше такъв човек, който избягваше конфликтите. Ако беше жив пак щеше да има ореол около него, защото той го заслужаваше. Не знам дали по-младите щяха да го оценят, но за нас той щеше да е великият Гунди.

- Какво става с любовта към Локо Пд, продължава ли тя да е толкова силна? Представял ли си се в ЦСКА или Левски? 

- Любовта към Локо Пд не свършва, тъй като съм от десетгодишен в отбора. Аз не мога да си представя живота ми без този отбор. Много беше трудно да стане аз да се озова в ЦСКА и Левски. Нашите партийни ръководители преди 1970 година искаха да правят един голям отбор в Пловдив. По онова време повече се научаваше от спорта, отколкото от някакъв друг отрасъл. Тогава ме взеха като войник в ЦСКА, но не можаха да ме навият да остана и Локо остана до сега в сърцето ми. 

- За колко пари играехте навремето и колко гола най-много си вкарвал в един мач? 

- Смятам, че за парите е излишно да се говори, тъй като по времето, когато играех, никой не говореше за пари. Заплатите ни тогава бяха изключително ниски, особено на тези, които играеха в провинцията. В ЦСКА и Левски например взимаха около 350-400 лева. Нашата заплата като инструктори по футбол беше 150 лева. Никога никой не е говорил за пари. Играехме футбол, защото обичахме тази игра и по този начин създавахме удоволствие на публиката. Не вярвам някой да си е мислел, че взимаме повече. Тогава такава беше системата, че никой не можеше да вземе някакви суми, каквито да речем сега взимат играчите. Когато в края на мача видиш усмихнатите физиономии на привържениците на твоя клуб - това струваше много повече от парите. Не е лошо, че сега се дават такива заплати на играчите. Аз смятам, че първо тези млади момчета, които играят, трябва да заслужат с играта си заплатите, които получават. Докато за головете. Спомням си един мач в детските години, в който като юноша бихме 13:0 отбора на Велинград и аз вкарах 11 гола. Тогава годините бяха такива, че имаше голяма разлика между юношите. 

- Имаше ли манекенки покрай вас тогава, както сега? 

- Покрай нас имаше само ръководители, които искаха да даваме най-доброто от себе си, за да може да представяме и отбора си, и националния отбор, където отидем, за да може да става известна нашата страна по света. 

- Как се запозна със съпругата си? 

- Запознах се на една спирка в Пловдив. След това вече си определихме първата среща и това продължава вече 45 години. Просто това беше любов от пръв поглед. Съпругата ми е всичко за мен. Тя създава уюта и семейното спокойствие. Иначе е много трудно за футболист, който е отдал себе си на футбола, да постигне нещо, без да е сигурен, че има база зад себе си. Винаги, когато сме я послушали, и аз, и синовете ми. Благодарим є винаги от все сърце, когато сме семейно. 

- Ядосваш ли се още за дузпата срещу Франция през 1976 г.?

- Това беше квалификация за световно първенство играна на стадион "Васил Левски". Започва мачът. Срещу Франция играехме, срещу Платини и още изключителни футболисти. За наше съжаление, първото полувреме Франция ни поведе 0:2. През второто полувреме се стигна до натиск от наша страна и а,з доколкото си спомням, вкарах и двата гола. В 89-ата минута взех топката от нашата врата и стигам наказателното поле на Франция. Влязох вътре и имаше един футболист Трезор(едър и черен) и съдията веднага отсъди дузпа. Тогава аз бях капитан на националния отбор. Покойният Христо Младенов беше казал, че ако има дузпа, я изпълнява Павел Панов, а ако не е в добро състояние, Войн Войнов. Единият беше се скрил в пясъка за висок скок и ми каза: "Бона няма да стана, ако искаш - убий ме". Отивам към Павката и той трепери - не може. Треньорът ми каза ти си капитан, поемаш отговорността. Когато слагах топката на дузпата вратата ми се видя малка като кибритена кутия. Видях, че вратаря се хвърля в единия ъгъл и аз насочих топката в обратния, но точно преди вратата се намери една бабуна, която отклони топката в аут. След това един месец не можах да изляза от вкъщи. Повечето софиянци, които са привърженици на ЦСКА и Левски, казваха, че заради тази дузпа не сме се класирали. Това не беше така, защото следващия мач на Парк де Пренс трябваше да завършим наравно. Ние обаче им отмъстихме след това през 93 година. 

- Димитър Пенев каза, че сега играта няма облик, докато преди е имало български облик във футбола. 

- Вие по-младите не може да си представите какво беше футболът тогава. Той беше религия. Преди мачовете хората тръгваха със семействата си на мачове - беше празник. Няма видео оттогава да видите двубой между мен и Пенев, между Гунди и Пенев. Митко беше изключително интелигентен вътре на терена. Много се радвам, че сега на тези години отново пое ЦСКА.

Източник: bTV