- Невероятно. Това, да си първият човек под 7 часа, е нещо, което преследвах много усилено и съм безкрайно щастлив с постигнатото. Хората тук сравняват постижението ми с човека, който за пръв път е избягал една миля под 4 минути.

- Кой беше най-трудният и най-критичен момент от преплуването?

- Определено втората половина, когато ставаше ясно, че вървим заедно с рекорда и имам възможност да го подобря.

- Защо запази заминаването си в тайна от медиите?

- Защото юни месец се вдигна много шум. Тогава нямахме подходящо време и много от хората си помислиха, че сме се изплашили и сме се прибрали. Исках сега всичко да е спокойно и чак след като постигна мечтаната цел, да дадем информация.

- Какво изпита, като стъпи на френския бряг?

- Много болка и радост. Болка, защото целият се надрах по скалите, и радост, че знаех, че съм под седем часа, но не знаех точно колко.

- Как ще коментираш постъпката на Кудинов?

- Това не е постъпка на световен шампион. Знаеше, че няма шанс, и реши да прилага евтини трикове, които го доведоха до едно много силно постижение, но не и до желания рекорд.

- Имаше ли момент, в който искаше да се откажеш?

- Не, категорично.

- Какво ти даваше сили и на кого искаш да благодариш?

- Сили ми даваха желанието за рекорда и положителната информация, която получавах от лодката. Благодаря на всички, които ми помогнаха, на треньора ми Красимир Туманов, на моя спонсор "М-Тел". Вече споменах, че посвещавам рекорда на хората от моя роден край Родопите.

Информацията е на вестник "Стандарт".