Ако Локо го кара както през есента определено с лекота може да се предвиди, че фаворитите ще броят трите точки на "Лаута" като даденост. Във вида, в който черно-белите се представиха през първите 15 кръга, няма място за особен оптимизъм. Макар и да успя да се задържи в първата половина на таблицата, в малко от срещите си черно-белите бяха на висотата на традиционните очаквания към тях. 

Намесиха ги в няколко съмнителни двубоя, което пък доведе до брожение във върховете на самия клуб. Най-показателният за състоянието на отбора мач се изигра на стадион "Герена". Именно срещу жалкия през целия сезон тим на Левски Локомотив не успя да задържи преднината си. За разлика отпреди година този път пловдивчани осъществиха обрат, но не успяха да го съхранят. 

Коко Динев без съмнение е вторият човек за последните 16 години, който е приет с огромно въодушевление от горещите фенове на отбора. И трябва да се признае, че той до голяма, ако не и в пълна степен удовлетвори техните очаквания. За разлика от предишни ръководства той незабавно се зае със сериозни инвестиции по стадиона и базата. Направи и сериозна селекция, като за неговия период бяха привлечени едни от най-качествените чужденци в българския футбол. 

Като качество на играчите Локомотив не отстъпва кой знае колко на грандовете, а дори изпреварва отбори като Черноморец, Черно море, Славия, Локомотив София, Берое. На базата на комплексните моментни възможности Локомотив Пловдив има основание за амбиции да бъде в тройката на първенството и да играе в Европа. Това обаче не се получи миналата година, нещата не вървяха натам и през тази. Силен пролетен полусезон обаче би решил казуса по възможно най-добрия начин и възможността не е за изпускане. При всички положения Константин Динев трябва да оцени ситуацията и да предприеме един последен напън, който би му обобщил по най-добрия начин като цяло позитивното присъствие в българския футбол. Един евентуален успех би легитимирал изцяло инвестицията на Динев и би и дал нов тласък. В противен случай мястото в средата на таблицата наистина би подействало обезсърчително в бъдеще време.

Смяната на треньорите по средата на сезона също е благоприятна индикация, че Локомотив е способен да постигне нещо. Новият треньор Емил Велев за двете си пълни години като старши треньор има титла и финал за купа. Той обаче за пръв път е изправен пред план Б. И в Левски, и в Славия той играеше на един фронт, а сега с Локомотив не може да отпише нито първенството, нито купата. 

В първенството отборът изостава на 9 точки от първите, а те всички до един пристигат на "Лаута". За купата са нужни само две големи крачки и отново ще бъде на финал. Изкушенията са налице, дали обаче Велев вече има опита и самообладанието да издържи на напрежението. Фактът, че макар и с много трудности и с много обструкции той винаги успява е обнадеждаващ за новите му работодатели и те може би няма да са недоволни от неговото привличане. 

На Локомотив предстоят вероятни 18 мача, повечето от които ще са като финал. Всичко може да завърши безславно още в първия двубой с Лудогорец, а обратно може да се окаже и летящ старт за нещо забележително. Сметките са едно, наличният потенциал съвсем различно. Нещата могат да се получат, ако тимът си върне увереността в защита и продължи да бъде ефикасен в нападение. 

Стилът на Локомотив не е единица мярка за съвършенство, но е достатъчно ефикасен, за да имат успех срещу всеки един съперник. А мачовете на "Лаута" винаги носят специфика и нито един съперник не може да бъде сигурен, че ще надиграе Локомотив. 

На финала стигаме и до публиката, безспорно тя е най-важният фактор, който може да изпрати отбора в ново измерение. Благодетел, публика, играчи, треньор - звездите, изглежда, се подреждат в една линия за Локомотив Пловдив.