© Bultras.com

На 3 октомври 1929 година Ботев Пловдив изписва със златни букви името си като държавен първенец на България. Съперник във финалния двубой е отборът на Левски София в чийто редици играят изявени имена като вратаря Мазников, Никола Димитров-Фъц, Асен Пешев-Капуй, Симеон Янков и Александър Христов. На мача присъстват министър-председателят Андрей Ляпчев, г-н Александър Михов, като представител на цар Борис ІІІ, министърът на благоустройството Славейко Василев, директорът на полицията г-н Преславски, главният инспектор по физическо възпитание г-н Траянов.

Отборът на Ботев Пловдив е подкрепян от 300 свои привърженици и успява да отрази първоначалния натиск на левскарите. След 15-та минута играта е изравнена и полувремето завършва при нулево равенство. Втората част е изпълнена с редица голови положения и пред двете врати. Оспорваността в играта води и до груба игра от страна и на двата отбора, но страстите са стриктно парирани от отличния в този мач рефер Никола Досев. В 36-та минута на второто полувреме пловдивчани изпълняват корнер пред вратата на Мазников и след отлична игра с глава на Никола Щерев-Старика резултатът е открит. В оставащите девет минути до края на мача жълточерните не дават шанс на съперниците си да атакуват и ликуват с титлата.

Трофеят е връчен от г-н Михов, а привържениците понасят отбора на ръце по софийските улици. Празненствата се пренасят с пълна сила в Пловдив.

Шампионите са посрещнати тържествено с военен оркестър и много почести от своите съграждани и симпатизанти сред които е и кмета на града Божидар Здравков и областният ръководител Щиплиев.



Ето и кои са първите златни момчета на Пловдив:
Емин Мехмедов - тютюнев работник. Роден за вратар, висок и изцяло изпълващ рамката на вратата, вещо ръководи защитата.

Михаил Костов - безупречен десен халфбек.


Андон Стоянов - един от най-добрите защитници в цялата тракийска футболна област по това време. По професия бил сладкар.


Георги Бичиров - тютюнев работник. Строен, стабилен ляв бек, играе добре с глава. Славел се като голям джентълмен на игрището.

Найден Радомиров - твърд и солиден в играта. Притежател на работилница и магазини за облекло и обувки в София и Пловдив.


Александър Касъров - левият халф е рожба на школата на Ботев. Един от най-силните на своя пост в Царство България. Нисък на ръст, но с отличен отскок и себераздаващ се докрай.


Янко Самоковлиев - любимец на публиката. Спринтьор, отличавал се с точното си подаване към съотборниците си и силен удар с доста свежест в играта. Също тютюнев работник.


Димитър Лафчиев - елегантен и коректен, истински спортсмен. Славел се със бързината на спринта си. 
Никола Щерев - сърцето на отбора. Капитан и лидер, биткаджия и стратег. Играещ треньор на тима, умеещ добре да обяснява замисъла в играта. Една от най-авторитетните личности в Пловдив.


Станчо Проданов - бърз и съобразителен, с отличен удар и нестихваща стръв за борба, страшилище за всички вратари. Няма пропусната дузпа в кариерата си.
Вангел Каунджиев - ляво крило, изпъква с бързина и дрибъл.



Останалите играчи през "златната 1929" са:
Кирил Радомиров (брат на Найден Радомиров), Михаил Дичев, братя Георги и Драгомир Бояджиев, Ангел Иванов, Никола Тодоров и Иван Петров.

Отличителното за този шампионски отбор е, че в редиците му има седем юноши от "Черния", формация от школата на клуба.