© Plovdiv24.com

- Г-н Ераносян, в последно време на Вихрен му липсват победи, реално ли е да очакваме такава срещу Локо (Пд)?

- Аз мисля, че в игрово отношение от мач на мач нещата при нас се подобряват. Всъщност, откакто съм треньор на Вихрен, двата мача, в които играхме най-добре, в крайна сметка ги загубихме - срещу Локо (Сф) в „Надежда" и срещу Берое в Стара Загора. С три статични положения обаче бяхме наказани - един фаул и два корнера. Беше ясно, че в момента от Берое само Дзаферович може да ни вкара гол след центриране и той успя на два пъти. Очевидно е, че ни липсва зрялост. Що се отнася до предстоящия мач, не мога да се ангажирам с прогнози. Сигурно е, че винаги излизам за победа, но какво може да стане, никой не знае. Ако някой може да каже, значи не е нормален човек.

- Въпреки че работите във Вихрен, за мнозина не сте обвързан сериозно с този отбор, така ли е?

- Условието ми бе да взема отбор с високи цели. Тук не могат да се преследват такива. Съгласих се, защото с президента Коко Динев сме приятели, а и той нямаше голям избор. След лятната селекция предимно от португалци му трябваше и човек, който да знае езика, за да може да работи с тях. Въпреки че имам депозиран договор в БФС, уговорката е, че при сериозна оферта съм свободен да си тръгна. Казвал съм го няколко пъти, във Вихрен са купувани чужденци на килограм, които в никакъв случай не са по-добри от българите. Има две-три момчета, които притежават добри качества, но останалите просто нямат място в „А" група. Те само спират развитието на нашите момчета. Само че как да изгоня някого, като имам 16 футболисти за мача в събота. Не може да се направи и селекция в този период. През зимата най-много да дойдат един-двама качествени футболисти. В Берое бях готов за наистина мащабна селекция, с която да се преследват реални резултати. Тук не е така. Мъчат се момчетата да играят правилно, да играят атрактивно, а не само да гоним самолетите с топката, но реалностите са такива.

- За много хора в предстоящия мач ще бъдете на грешната резервна скамейка?

- Не ми се напускаше Пловдив заради семейството ми. Що се отнася до това, което ви интересува, ще кажа следното: направиха невъзможното, за да не ме вземат за треньор. Говорих и с президента, и с директорите, но предложението от Локо беше обидно. Не искам, всъщност ще спомена едно име - Моралес. Не може Моралес да взема повече пари от мен. Да, той е добро момче, но няма качествата да играе в голям отбор. Важно е отношението и човек все пак трябва да се уважава.

- Значи сте повече от амбициран да се докажете?

- Няма на кого какво да доказвам. Ще играем за победа, но в Локо (Пд) в момента имат по-добър отбор. Има изградени неща, които във Вихрен ги няма. При тях има млади футболисти, с които е удоволствие да се работи, както и опитни момчета, с които се познаваме, някои от тях аз съм ги привлякъл на „Лаута" и те са тези, които могат във всеки един момент да измислят нещо и да решат мача.

- Как ще коментирате нещата, които стават на „Лаута" напоследък?

- Не е моя работа. Има си ръководство, има си треньори да си вършат работата. Аз съм приятел с повечето от футболистите. С тях се виждаме на по кафе всеки път, когато се прибера в Пловдив. Не се бъркам, говорим си общи приказки - те са в Локо, аз във Вихрен, но приятелството си е приятелство. Много неща ни свързват. Постоянно се шуми около отношенията ми с Христо Бонев, но не знам той защо се включва по тази тема и твърди, че аз съм казвал, че той ме е изгонил от Локо. Това не е вярно. Зума нямаше силата да ме изгони. Аз обаче бях на масата, когато той изрази позицията си против моето връщане в отбора. Когато ме бяха отстранили в шампионския сезон, той каза: "Нека нещата си останат така, аз за 2 седмици ще оправя нещата". Георги Илиев обаче не го послуша. Оттогава аз не говоря с Бонев, но никога не съм се карал с него. Той ми беше идол като футболист и ще си остане най-големият играч в историята на клуба. Оттук нататък всеки избира как да се държи. Жена му ми се обаждаше да ме пита как мога да си помисля, че Бонев е срещу мен. „Бате ти Ицо те обича", това й бяха думите. Обяснил съм и на нея, и на сина му каква е моята позиция. Това за „професия легенда" не е тръгнало от мен, това е патент на Маслара.

- А какви са ви отношенията с него?

- Бяха добри, сега и на него не му говоря. Беше казал в съблекалнята: „Какъв треньор е арменецът, той само говори". Мисля, че е научил много неща от мен, за да говори така. Търсил ме е поне 10 пъти оттогава, сигурно да ми обясни, че нещата не стоят така, но аз не му вдигам. На този човек ходих да говоря с шефовете да му увеличат заплатата. За себе си не исках, за тях исках и сега такова отношение. Аз за пари не говоря. Предлагат ми и решавам - устройва ме или не ме устройва. Сега някой пуснал лъжата, че играчите ме бойкотирали и че съм искал голяма заплата от Коко Динев. Пълни глупости...

- Каква е истината?

- След мача със Славия казах на Коко, че напускам, не мога да стоя в отбор, който не се бори за нищо. За какво се борим, да не изпаднем от групата? Той: „Не, ти ще размислиш. Недей!" Аз обаче бях категоричен, че искам да имам отбор, с който да играя за нещо и срещу ЦСКА и Левски. Казах на жена ми, че ще се върна в Сандански само за да се сбогувам с играчите... Направиха делегация - петима българи и петима чужденци дойдоха при мен да ме молят да остана. Такова нещо не ми се беше случвало. Разбирам да се допускат неточности, но след като някой е плакал в съблекалнята, за да остана, да изкарват, че ме бойкотира... Трагично е.

- Отново сте актуален вариант и за селекционер...

- Не съм сигурен дали е така, но аз продължавам да имам високи амбиции. Не съм изключение и за мен, както мисля и за всеки друг, ще бъде чест да водя България. Не се страхувам от предизвикателствата, търся ги. Мисля, че в момента сме на дъното и по-лошо не може да стане. Финансовата страна би била последният проблем. Естествено, не става въпрос да работим само за чест и слава, но сумите, които чета по вестниците, са нереални. Не знам дали медиите интерпретирате, или действително има такива изисквания, но суми от порядъка на 400 000 евро за година са несериозни на фона на действителността, в която живеем.

- Всяка кандидатура, за да успее, изглежда трябва да разполага със солидно лоби...

- Сигурно е така. Мисля, че Боби Михайлов има последната дума, но вероятно преди това всички от Изпълкома съгласуват решението. Всеки си има своите фаворити, това е нормално. Наско Сираков, Лечков, Орманджиев - това са хората, които ръководят футбола в момента и е естествено да имат думата. Не знам и кога ще бъде взето решението. Дали няма да решат да изчакат жребия за световните квалификации и подреждането на програмата. Тогава, ако преценят, че класирането ще бъде трудно, могат да търсят някой бушон, който да понесе отговорността. При по-лесен вариант, който за нас вече май не съществува, факторите в БФС могат да сложат свой човек. Комбинациите са характерни за нашите географски ширини. При всички случаи обаче, ако сме в трета урна, както по всичко личи, че ще стане, ще има 4-5 отбора в групата, които задължително ще трябва да победим като домакини, а освен това навън ще са ни нужни точки не само от т. нар. аутсайдери, но и от водачите.

- Наблюдавайки отстрани, как ви се струва - горещ ли е столът на националния селекционер? Венци Стефанов вижда в представителния тим проекция на мениджърска агенция на Левски например...

- Венци е президент на Славия и може да си говори каквото поиска. Аз обаче прочетох и друго. Мъри Стоилов има правото да контраатакува и го използва, казвайки, че точно Венци му е предлагал свои играчи. Това не е приятно. Селекционерът трябва да бъде оставен да работи, за да излезем от кризата, в която изпаднахме.