© Plovdiv24.bg | Възраждането на Локомотив (Пловдив) е едно от най-хубавите неща на сезона, категоричен е спортният топ-вестник на републиката "7 дни спорт" в специален анализ, посветен на "черно-белите". | | Тази пролет наистина стават чудеса. Или поне с един отбор, който сякаш не е онзи отпреди години, когато го моряха съмненията на тото-машинациите. Днес Локомотив (Пловдив) е труден не само за побеждаване, но и за предвиждане. И заради едното, а и заради другото заслужава своя финал за купата на България. Пътят за него минава през Ловеч, може би най-неудобния стадион за "черно-белите" в последното десетилетие. Но какво пък, нищо чудно точно там Съдбата да върне на Локомотив онова, което му отне преди година. Тогава в уж "ясен" четвъртфинал у дома "смърфовете" загубиха с 2:3 от разнебитения Пирин. Така е, някой горе си знаеше работата. И както онова Локо на Коко не заслужаваше нищо повече, така този Локомотив на г-н Динев е готов за подвизи.Като тези срещу Левски в четвъртфинала. "Черно-белите" първи разкриха колко лесно победими са държавните избранници. Направиха го пак с помощ свише. Е, да, и на Божидар Митрев допуснал Михаил Венков да му вкара гол с глава в края на мача. Но когато веднъж Съдбата е тръгнала с теб, явно ще върви така до последно. Стига ти да не и изневеряваш. А тази пролет Локомотив наистина не изневерява. На никой и с никой. Последният пример е от петък. Всички "знаеха", че двубоят на "Лаута" с Видима-Раковски е Х. А то си излезе единица, та дрънка. И в гостуването на Каварна, и в това на Берое, и в домакинството на Лудогорец, и на Черноморец и въобще навсякъде Локомотив игра за едно единствено нещо - за себе си. Това е, което липсваше на отбора. Сигурно и през отминалите сезони го е правил, но все имаше един-два мача, които затриваха всичко. Сега цял сезон Локомотив правеше само това - играе футбол. Пък каквото излезе. Така както е навсякъде по света. Във футболния свят, не в този тотаджийския. Цял сезон "черно-белите" бягаха от сянката на коефициентите. И успяха. Това е голямата им победа. Дори по-голяма от купата на България.
В дните, в които част от символите на българския футбол като Пирин, като Локо (Сф), че дори и Левски загубиха къде повече, къде в по-малка степен своята индентичност, катарзисът на Локомотив (Пловдив) може да се окаже животоспасяващ за футбола ни. И това ще го докажат хилядите, които ще превземат в Ловеч в сряда. Те вярват, че им връщат онова, което са обичали. Че Локомотив не е и повече няма да бъде заложник на никой. Не можем да подминем ролята на Емил Велев. Луд, смахнат, див, неконтролируем, но той е Кокала, от който Локомотив имаше нужда. С него Динев направи нещо много важно - разкара от тъч-линията "комсомолци" като Метушев, като Канатларовски, вдъхна живот на отбора си чрез Велев. А който подценява все още Кокала - много бърка. Фатално бърка! В първия си сезон в Левски той стана шампион! Единственият такъв на "Герена" в последната петилетка. Миналата година изведе Славия до финал за купата на България. Ако сега направи същото и с Локомотив, Велев ще стане №1 в гилдията. Пардон, резултатите му ще го направят такъв. Ето затова такъв като Кокала беше нужен на "черно-белите" - да ги накара да бъдат Локомотив! Да станат локомотива на пловдивските футболни надежди.
И дори този локомотив да дерайлира на гара "Ловеч", това няма да е фатално. Защото той изпревари с много разписанието си. "Смърфовете" направиха най-важното, убиха Гаргамела в Коко Динев. През есента той подготвяше документално отказването си от футбола. През зимата вече само го обмисляше. А днес е забравил за всичко това. Защото видя смисъла да имаш истински футболен отбор. Това е знакова метаморфоза в мисленето на един президент. И колкото повече клубове извършат това със своите благодетели, толкова по-бързо най-популярната игра ще намери и у нас своя истински Ренесанс. Защото увлечени в дребни сметки за точки, нахъсани за мизерни схеми по кражби на играчи и чакащи трохи от черното тото, футболните ни олигарси загубиха удоволствието от играта, заради което иначе твърдят, че са във футбола. Само вижте: Гърнетата гледат домакинските си срещи в ресторанта, за да не ги освиркват, Тодор Батков даже и там не ходи вече, Николай Гигов е пред хвърляне на кърпата, Митко Събев - чака общината да направи това, ТИМ-аджиите никой не ги е виждал, бай Петко и Цонко чакат да изпаднат, за да се свършат мъките им. Общо взето на двама души им е кеф да ходят да гледат отборите си. И нищо чудно точно заради това Лудогорец да стане шампион, а купата да пристигне на "Лаута". В крайна сметка дори и в това да печелиш трофеи трябва да има някаква страст, някаква тръпка от истинското. Като онова истинското, което Константин Динев има на "Лаута".
Източник: в. "7дни спорт" |