"Всичко се случи на очаквания с голямо нетърпение от всички първи мач за пролетта. В средата на първото полувреме се приземих на крака си близо до тъч-линията. Коляното ми изпука, паднах на земята и вече си мислих, че с футбола бях дотук. В същото време мъжете тренираха на главния терен и веднага се консултирах с д-р Павлов, който се усъмни, че менискуса ми е скъсан. След няколко часа болката отмина и се обнадеждих, че не е нищо сериозно. На следващата сутрин обаче, кракът ми беше подут и отново потърсих доктора на мъжете. Шинира ме и на дневен ред бе минаването ми на ядрено-магнитен резонанс. Това се оказа немалък проблем, тъй като ортопеда, който потърсих ми съобщи, че такъв може да ми се назначи не по-рано от месец по-късно. Шашнах се, но благодарение на клуба, който ми съдейства, след няколко дни минах и през това. Оказа се, че операцията няма да ми се размине. Нямах идея какво да предприема - след девет години футбол, не ми беше идвало нищо такова до главата. До този момент най-сериозните травми ми бяха разтежение и пукнато ребро", разказва 18-годишният футболист от селекцията на Петър Пашев.
На Лаута проучват възможността здравния им спонсор "Аджъбадем" да съдейства за по-бързото възстановяване на футболиста. До този момент една от най-добрите болнични вериги в света се заема с травмите на други двама млади футболиста - възпитаникът на Стойчо Драмов Веселин Дойчовски и претърпелия две скъсвания на коленна връзка на един и същи крак Лъчезар Михайлов. Преди две години първият стана жертва на българските "специалисти", които почти успяха да уморят счупения му по-време на футболен мач крак, докато вторият заплаща събраната с общи усилия сума, за да му бъде извършена нескопосана операция, отново след скъсване на връзки.
"Знаех, че лекарите в Турция са истински специалисти и ще получа най-доброто лечение. За жалост в България не е така. Лъчо (бел. ред. Лъчезар Михайлов) се възстановява близо две години, след като първата му операция в България бе неуспешна. В "Аджъбадем" го върнаха в играта, дори вече тренира пълноценно. От него разбрах и какво ме очаква... От клуба поеха нещата в свои и пет дни по-късно вече пътувах за Истанбул. На автогарата ме чакаше шофьор, който ме откара в болницата, която повече приличаше на 5-звезден хотел. Там вече ме чакаше преводачката Невин, която бе неотлъчно с мен до изписването ми. Бях доста притеснен и впоследствие разтроен, след като ми съобщиха точната диагноза - благодаря й, тъй като ме подкрепяше през цялото време", продължи разказа си Радоил.
"През първия ден ми бяха прегледите. Когато ми казаха, че няма да тренирам пет месеца ми се насълзиха очите, тежко ми беше, но това е нормално за всеки, който живее и обича футбола. На другия ден рано легнах под ножа. Случих на най-добрия хирург в "Аджъбадем", както и на една луксозна стая, в която да си чакам реда. Излизането от упойката ми дойде доста гадно, но новината, че всичко е минало нормално ми върна усмивката. Вниманието към мен, а и като цяло към болните ми направи най-силно впечатление. Лично хирургът ме посети на няколко пъти. На практика в същия ден ме накараха да стъпвам на оперирания си крак" разказва още юношата на "черно-белите" два дни след завръщането си в България.
"Имах малко време да разгледам околностите около болницата. Успях да посетя един от намиращите се на близо молове, който се оказа няколко пъти по-голям от нашите. Стоките си ги имаме и в България, но все пак си купих дънки. Храната в болницата също беше на топ ниво - здравословна и полезна храна, както и доста интересни десерти", сподели още Радо.
След операцията той прекарва още два дни в "Аджъбадем", преди от Локомотив да му изпратят кола, за да се прибере обратно в Пловдив.
"Трудно си взехме довиждане с всички. Като цяло ме накараха да се почувствам специален. Пожелаха ми скорошно оздравяване, някой пък се шегуваха, че ще ме изчакат да заиграя в Турция - едни в Бешикташ, други в Галатасарай. Кой, на когото е фен, разбера се".
"Сега не изпитвам никакви болки и се чувствам добре. Предстят ми нови пътувания до Турция, нови прегледи и дълго възстановяване. Мисля, че с това си партньорство с тези болници, Локомотив е с няколко крачки пред останалите отбори в България. Сега ще чакам пет месеца, за да се върна още по-жаден и по-добър за футбола.
Радоил сподели още, че постоянно поддържа връзка с приятелите си от отбора и не спира да мисли за тях и представянето им на терените.
"Разбрах че са извикали още наши момчета в мъжкия отбор. Пожелавам им успех и дано се възползват от шанса, който им се дава. Тези момчета го заслужават.", категоричен бе още Радо, преди да отговори на един по-специален въпрос - за идола му в представителния отбор на "черно-белите".
"Да, голям фен съм на Джереми Родригес. Играя на неговия пост и показва по най-добрия начин как трябва да играе един десен защитник. Дори си имам фланелка с неговото име, лично аз си я направих. Много бих се радвал някой ден да тренирам рамо до рамо заедно с него в мъжкия отбор на Локомотив", завърши интервюто си за фен-сайта на "черно-белите" младия талант на Локомотив.
Източник: Lportala.net
| | |||||||||||||||||