"Жената е като разлюлян покров над водите над плитка река". Това го е казал Ницше, а аз съм казал, че жената е като вода, тече и все я има! В този живот жената трябва да се приема като субстанция на неизмеримото, като външност и като константа на всичко изящно, но все пак тя трябва да бъде правилно насочена в презумция на обща взаимозаменяемост с мъжа. Жената е това, което казват философите, че липсва като брънка между маймуната и човека. Но жената е тази слуз в живота, която помага на мъжа да остава след себе си само красиви и еволюционни неща. Докато свят светува жената ще бъде този феномен, който помага на света да бъде по-стилен, по-сърцераздирателен и по-жесток, за жалост.