©

Водещ: Нарушаваме тишината със следващата тема в "Преди всички", отчетена успешна година, усвоени и инвестирани достатъчно средства, ресто от 28 стотинки, което ще бъде върнато в държавната хазна, видими резултати на културния фронт, всичко това отзвук от равносметката на финала на 2007 година, направена от Министерството на културата. Дали и доколко годината е успешна за самата култура, а не само за ресорното министерство, ще разберем от министъра на културата Стефан Данаилов. Добро утро и честит имен ден.
Стефан Данаилов: Добро утро на вас и на вашите слушатели. Поздрави на всички Стафановци и Стефки.

Водещ: Поздрави и от нас. Заръчахте на пресслужбата си, г-н Данаилов, да разработи стратегия, която да ви направи по-добър от столичния кмет. Предколедна шегичка ли беше обявената надпревара между майора и генерала или наистина смятате, че имате нужда от промяна в имиджа си?
Стефан Данаилов: Абсолютна шегичка беше. Аз се опитах пред колегите от министерството да споделя някои мисли за тяхната работа по дирекции, разбира се, че трябваше да има адрес и към групата, която отговаря за това, но това беше шега.

Водещ: Хората в интернет се шегуват по повод връчването на званието майор, добре че не се сте играли генералисимус, че тогава какво щеше да се случи.
Стефан Данаилов: Много трудно щеше да бъде, да.

Водещ: Тежко ли е да си министър на единствената безспорна като че ли сфера в обществения живот на българина - културата, всичко останало подлагаме на съмнение?
Стефан Данаилов: "Безспорно" е много голяма дума, "безспорно" би ми се искало, макар че трудно може да стане. Защото в края на краищата в опита за въпрос, които зададохте, то е най-важно да има реакцията на хората, които правят културата. И тъй като секторът е много голям, той не е никак малък, както и аз си представях като влязох в този кабинет, тъй като освен държавните структури има и общински структури и частният сектор, на свободния артист, е също много голям. И всички те имат нужда от едно наблюдение, от една помощ от страна на държавата все още.

Водещ: Каква е реакцията на хората, които правят култура в България?
Стефан Данаилов: Първо да кажа, че трудно можем да си представим, че всички биха били доволни. Не крия, че би ми се искало, но и това е много трудно достижимо, затова казвам, че и думата "безспорни" е крайна, но поне това, което се опитваме да направим е да се намесваме в полза на културните си институти. В смисъл необходимостите, които те имат в извършване и това, което върша в своите задачи, разбира се и в полза и на тези, които ги потребяват.

Водещ: Казвате, че повод за гордост през изминалата година за вас е социализията на паметниците на културата и обновените театрални пространства. Преведено на езика на фактите как звучи това?
Стефан Данаилов: Ами това звучи така - че ако най-много го усещат това зрителите на София, и като /.../ в театралните салони по улица "Раковски" са видни, няма да ги израждам по ред, но почти всички миналата и по-миналата година бяха обновени, което дава добри условия за зрителите и разбира се за актьорите и артистите, които работят там. Върви много усилено, предполагам до месец януари ще открием салона, фоайетата на народната опера, като ремонтът за следващата година също продължава, там има голяма инвестиция, тъй като това е огромна сграда, по която от петдесет години не е правено нищо.

Водещ: Сега нали знаете хората в страната какво си казват - на жълтите павета всичко става бързо и с много пари.
Стефан Данаилов: Не, момент сега. Става въпрос за това, че сигурно знаете, че следващата година се готвим да открием Камерния театър в град Пловдив. Това е една голяма инвестиция, двугодишна, много усилено се работи. Това е една мечта на моите колеги и на зрителите на Пловдив от 20 години, тъй като беше оставена основата някога и с това беше приключило всичко. Това е голяма инвестиция. Правим голямо обновление и на театъра в Смолян, като за следващата година вече са предвидени средства за доста преоборудвания и по-капиталови ремонти на доста театри, извън София. Това е и основната ни задача.

Водещ: Не знам дали прочетохте...
Стефан Данаилов: Работата на... Прощавайте, че ви прекъсвам, за паметници на културата, но това, което се извърши в Плиска, Преслав, работата в Търново, имам предвид тя продължава и следващата година, гробницата "Александрово" и на Старосел, погледът е не само за древни български паметници на културата, но и римските обекти, както и тракийските, които засега носят огромна слава на България.

Водещ: Няма да ни стигне времето в "Хоризонт" да изредим всичко добро, което сте свършили, и слава Богу, дано да имаме още за изреждане. Искам да ви отправя в една друга посока обаче. Няма как да не ви върна в един не особено приятен момент от изтичащата година, в началото й, спомняме си германската обществена телевизия излъчи филм, озаглавен "Златната мина България: Елдорадо за археолозите и иманярите". В този филм, спомняме си, страната ни беше представена като основен износител на нелегални антики и като страна на антикварни търговци и иманяри, които получават поръчки от цяла Европа. Днешните вестници дават доза основание да се върнем към тази тема. Тъжна слава.
Стефан Данаилов: Славата е тъжна наистина, тъй като това не спира, то продължава. И това е един много труден процес, който може да бъде овладян. Колкото да се опитват и хората, които работят в тази сфера, както и, вкарвам и тук и полиция, и прокуратура. Но нещата не спират. От една страна наистина златната мина, всеки може да ни завиди на това, което има по българските земи, но това е наистина един много труден, труден процес, който не може да се реши така бързо, с всичките ни желания това да може да бъде прекъснато.

Водещ: Ще продължават да ни завиждат, ако продължаваме да го имаме, а не да го продаваме за жълти стотинки.
Стефан Данаилов: За съжаление продажбата за жълти стотинки става и от това, че им се дава възможност да правят този износ и все пак има някакви промени в законите, европейски закони, така че когато ние можем да докажем, което е най-трудното разбира се, че това е българско, то ще бъде доставено и върнато в България, но това е един голям проблем и аз очаквам в най-скоро време да почнем /.../ върху новия Закон за паметниците на културата, в който най-малкото ще има много по-драстични мерки и наказания за иманярите. Но трудното е, че това е едно огромно поле, в която трудно може да бъде наблюдавано къде какво се случва въпреки доста неща, които бяха заловени вече.

Водещ: Много накратко за един друг голям проблем, който стои пред вашите колеги, работещи в сферата на културата, поискахте наскоро съдействие от руския си колега Михаил Швидкой за решаване въпроса с авторските права на българските творци в Русия. Да разширим въпросът, как въобще се справите със запазването на авторските права?
Стефан Данаилов: Вижте, даже и сега има някои промени в Закона за авторските права и сродните права. И пак искам да кажа, че този закон сам за себе си едва ли може да реши проблема, ако не го изпълняваме. Но тъй като и Европа, и въобще много държи за авторските права, ние в това отношение доста неща направихме. С право търсим правата на българските творци в Русия, където това е засега поне едно табу. Ние имахме много сериозен разговор с Швидкой, дадох му и съответните документи и писма. И аз се надявам...
Водещ: Поет ли е сериозен ангажимент?
Стефан Данаилов: Ангажиментът е поет, защото просто е неудобно на една печеливша система, каквато е руската, тъй като първо те имат много публика и доста държавни инвестиции в театралното дело и в киното, и т.н.

Водещ: И на финала на нашия разговор, г-н Данаилов, доброто обещание за 2008 година, започвате национална програма по създаването на система от живи, човешки съкровища. С няколко думи да ни обясните?
Стефан Данаилов: Това е мечтата ни, знаете, че през февруари месец тук ще има извънредна сесия на ЮНЕСКО, където ще бъде поставен въпросът за нематериалното изкуство, въобще това, което е силно, и желанието България да стане регионален център, центърът на региона да бъде тук. Аз мисля, че това ще се случи и това е много важно, защото и това има в България, което достатъчно добре респектира и Европа, и добрите ни отношения с ЮНЕСКО и хората, които наблюдават тези процеси. И аз се надявам на тази сесия да се вземе това решение. Би било много добре. И се водят вече разговори със страните, които очаквам да ни подкрепят.