Йордан Йовчев: Тълпата бяга, аз ги гоня, но съм с тях

Данчо, доволен ли си?
- Първо - щастлив съм от това, което изиграх. Второ - публиката сигурно също знаеше, че това ми е последното състезание, но се получи така, че успях да вляза във финала. Какво по-хубаво от това да завърша така кариерата си, дори и да съм осми.

Трудно ли ти беше?
- Много трудно ми беше наистина. Изиграх съчетанието наистина с последни сили.

Имаше сълзи в очите на треньора ти Красимир Дунев, ти развълнува ли се?
- Аз се вълнувам, не мога да не се вълнувам.

Ще имаш ли сили за финала?
- На 40 години едвам влизам във финала и да ходя да ги бия - малко ще ми е трудно, но пък бих много голяма част от другите.

Как го приеха те, да ги бие един дядо, поздравиха ли те?
- Поздравяваме се всички, но за всички, които направиха финал, ще е по-добре, защото знаят, че със сигурност ще са едно място по-напред.

Би ли ни обяснил къде е съчетанието ти по трудност в сравнение с това в Пекин преди четири години?
- Като трудност е да кажем една класа по-надолу от това, което можех да играя преди десет години.

Какво му липсва?
- На финала изнемогвам, заклащането не е толкова важно. Просто във финала трябва да си перфектен от началото до края, а при мен се вижда, че силите ми не стигат. Едвам се приземявам и не знам къде се намирам. Като трудност съчетанието ми е силно, само с една десета по-слабо е от Пекин и 2008 година.

В олимпийското село има една статуя на гимнастик на прескок, случайно ти да си позирал за нея?
- Не, на прескок не съм.

Защото е на един скелет...
- Скелетът съм аз, но прескокът е друг (смее се).

Режимът от само тренировки помага ли ти, като не се занимаваш със странични неща?
- Помага ми много, защото тренираме двуразово. Много по-лесно е сега, отколкото многобой. Когато взех квота за олимпийските игри трябваше да се фокусирам върху цели шест уреда, защото трябваше да направя по нещо на всеки от тях. Ако бях по-здрав, защото все пак имам контузия, може би ако бях здрав, не че ме боли, и играех само един уред и тренирах нормално, щях да съм малко по-уверен, малко по-наигран. Сега да ви го обясня по друг начин - тълпата бяга, а аз ги гоня с последни сили, обаче съм с тях.

Струваше ли си рискът?
- Защо да не си струва, щом Краси се е разплакал, значи съм направил нещо хубаво.

Реакцията на залата изненада ли те?
- Явно ме разпознават, защото съм много години в гимнастиката. Не знаех, не следвах другите резултати, изиграх си съчетанието. Ако не бях влязъл във финала, защото направих малка грешка накрая, но приемлива грешка, ако не ми беше стигнало малко, щеше да ми е тъпо 2-3 минути, но след това щях да си кажа: "Е,какво пък".

Как ти повлия реакцията на публиката, мотивира ли те?
- Избягвам да ги слушам, защото не обичам някой да ме надъхва. Аз си знам силите. Не може, защото публиката ме харесва или ме аплодира, да стана първи.

Какво означава за теб този рекорд. Чувстваш ли се по-специален?
- Не знам другите как са играли, но може би хората искат да си отида по добър начин и може да са ми помогнали малко. Играх добре, което е супер. Участието на шест олимпийски игри със сигурност си струва. Чувствам се много добре, защото да свърша кариерата си по такъв начин е наистина мечта.

Ще променяш ли нещо в съчетанието за финала?
- Не знам дали ще мога да променя нещо, дали ще имам сили. Не знам.

Кой е твоят фаворит за титлата на халки?
- Китайският гимнастик, ако не направи грешка. Зависи кой как ще изиграе.

Колко по-ценен е този финал от всички останали?
- Все си викам: "Ще изляза спокоен, ще изляза спокоен", толкова пъти съм го правил и като излязох ми беше притеснено. Знам, че вие сте тук, жена ми е тук, толкова хора, които чакат. Не искам да ги разочаровам и ми тежи.