Както е известно, през 1966 г. Локомотив Пловдив останал без свой стадион. Дотогавашният (по-скоро игрище, с една трибуна) се намирал край Сточна гара - като бил отнет в полза разширяване на транспортния възел. Този момент белязал дългогодишно ходене по мъките за клуба: нито една негова формация - деца, юноши, мъже - не разполагала със сравнително нормални условия за трениране. Проектирането и строежа на стадиона в парк "Лаута" се проточвало мъчително дълго - а било изобщо осъществявано заради усилията на "болни" по клуба привърженици. Сред тях особено се откроил Здравко Василков, главен архитект на Пловдив, член на Общинския съвет - човекът, под чието ръководство бил построен стадионът. Това отнело точно 15 години - от проектирането до първия мач!...

И когато все пак Локомотив можел да играе в новия си дом, то определението "стадион" изглеждало много неуместно: край терена имало една истинска трибуна, централната, а срещу нея - насип пръст. Толкоз!

Крещящ бил контрастът с градския съперник - и той откроявал, че в това отношение не съществувало дори бегло сходство между двата клуба. Камо ли равнопоставеност!...

Накратко: през 1949 г. било отнето игрището на Ботев (днешният ст. "Спартак"). Клубът обаче свободно ползвал ст. "Локомотив" край Сточна гара и Градския стадион след построяването му през 1953 г.

През 1959 г. започнало изграждането на стадион "Хр. Ботев". Модерен за времето си, той бил изцяло завършен - с трибуни и няколко прилежащи съоръжения, за по-малко от 2 години. По първоначалния проект това трябвало да стане за 14 месеца! Темповете на построяване сами по себе си говорят за вложените средства - като материали и труд, а за откриването на стадиона дошла част от върхушката на комунистическия режим, начело с министър-председателя Антон Югов.

През 16-те години без дом, макар и в страхотна оскъдица откъм материални условия - ала локомотивци не принизили футболния си устрем. Напротив, началото на изграждане на стадиона, 1969 г., белязало и 10-годишен възход на клуба. През 70-те години Локомотив два сезона бил претендент за титлата, а в Пловдив установил безспорна хегемония. Макар и съперничеството да не било както дотогава, защото отсъствал Спартак - жертван в Тракия Пловдив, където отишла цялата му материална база.

Краят на 70-те години обаче донесъл спад, а в годината, когато Локомотив се пренесъл на "Лаута", тимът играел в Южната "Б" група. На 6 септември 1982 г. гост бил бургаският Нефтохимик, над когото черно-белите надделели с 4:1. Първи мач, първа победа!

Ето такова било положението преди 30 години. Постепенно, с отново мъчителни темпове, стадионът придобивал завършен вид. Днес сме изправени пред ново предизвикателство към клубния стадион - той да се превърне в дом, прилягащ на традициите и обществения потенциал, олицетворявани от Локомотив Пловдив. И, заедно с това - възраждайки спомена и пазещ паметта за бесите - да откроява гордия факт, че именно в града ни припламнали първите искри на европейската цивилизация!

Длъжни сме да успеем в тази мечта - и този дълг!