Мнозина не знаят, че зад огромния прогрес на пловдивския волейболен клуб Марица напоследък стои името на Илия Динков. Това е човекът, който преди няколко години пое Жълтия клуб като основен спонсор и като президент и който бавно и полека го направи може би най-успешния волейболен клуб в България за момента. Срещаме се в работния му офис като шеф на Intercomplex Ltd. Предпочита да проведем интервюто на "ти". Сядаме и разговаряме надълго и нашироко за успехите на Марица, за новото амплоа на Илия като член на УС на БФВ, за амбициите в плажния волейбол и изобщо за волейбола...
- Първо ще те помоля да представиш накратко себе си, семейството си, бизнеса си...
- На 47 години съм, женен, с две големи деца. За бизнеса си какво да кажа? Той е трудно разбираем за повечето хора. Фирмата, която управлявам, се занимава с производство,
търговия и монтаж на електроенергийно оборудване. Трудно се формулира за широката публика. Нямаме достъп до такива клиенти. Нашата дейност касае Енергото, както всички го знаят, както и включва електрообзавеждане на промишлени предприятия.
- От този тип бизнес как стана връзката с ВК Марица? Как се стигна до това да станеш президент на клуба?
- Фактически такава корелация няма. Аз съм бивш волейболист, завършил съм спортното училище в Пазарджик с профил волейбол през далечната 1983 година. Така волейболът винаги си е бил част от мен. Въпреки че някои твърдят друго, това с Марица стана случайно. Просто преди около пет години отидох да видя къде дъщеря ми би могла да тренира волейбол, защото имаше желание и видях един клуб в незавидно състояние. Направо бе обидно в моите очи в такива условия да се тренира. Бях на тренировка на женския отбор, запознах се с треньора Иван Петков и със Стоян Гунчев. След това се запознах с тогава действащия президент Атанас Даскалов, с който и в момента сме съпредседатели на клуба с равни права. Помолих първо Стоян Гунчев да ми каже от какво имат нужда. След това разговарях надълго и нашироко с Иван Петков. След година - година и половина изработихме една стратегия заедно с него, която трябва да следваме и която всички трябваше да следват. И така до успехите през последните години... Всъщност промених мениджмънта в клуба. Реално работата в клуба като мениджмънт се води от три години с огромната помощ на мениджъра Борис Халачев, който наистина много помогна за структурирането на управата. За всички останали треньори, които са все млади, трудолюбиви и всеотдайни хора, аз правя каквото мога, за да се чувстват добре...
- Как се получава така, че Марица всъщност е един от най-добре функциониращите волейболни клубове в България, да не кажа най-добре функциониращият, въпреки че има и други клубове, които имат финансови възможности да постигнат нещо?
- Аз казах вече. Тук говорим за мениджмънта на клуба. Клубът се управлява така, както се управлява една модерна компания. Не е, че купуваме и продаваме хора, защото може някой и така да го възприеме. Просто е направен строг план за работа, разписан за години напред, и се следва. Това е една стратегия, която е облечена с тактика. Колегите има какво да научат от нас, ако искат.
- Ще споделиш ли основните неща от тази стратегия?
- Основното е работа с подрастващите от самото начало. Имаме прекрасни специалисти, хора с голям опит като Цеца Тенева, като Кольо Диманов, които могат също да помогнат на който и да е друг клуб. Аз съм сигурен, че няма да откажат. От тях сме научили някои неща, а останалото - от колеги от Турция и Италия. Който се интересува, може лесно да получи тази информация - какво всъщност съдържа в себе си понятието клубно строителство към днешна дата - 21 век.
- Клубният сезон вече приключи на всички нива, включително всички подрастващи. Марица спечели четири шампионски титли. Каква е твоята оценка за представянето на отборите на клуба през сезона като цяло?
- Ако броим и Купа България, стават пет. От седем възможни първи места имаме пет и другите са втори. Ами аз съм доволен... Особено се радвам на успехите на подрастващите. Не, че не се радвам на това, че за първи път в своята история Марица спечели Купа България. Успехите на жените непрекъснато се омаловажават, защото първенството сега било слабо. Може да е слабо, но колкото слаби са едните, толкова слаби са и другите. Или колкото силни са били едните навремето, толкова силни са били и другите. Тоест първенството също е толкова равностойно, колкото е било и някога, с тази разлика, че сега вече всички са длъжни да се съобразяват с Марица, независимо за коя възрастова група става въпрос. Оценявам сезона като изключително успешен. Не искам да бъда максималист. Да се спечели всичко на всяка цена никога не е стояло като задача пред треньорите.
- А самият факт, че представителният отбор на клуба не успя да стигне до заветната титла, въпреки че това бе една основна задача за сезона?
- Задача, която аз не съм поставял обаче... Вече те, ако са си я поставили вътрешно, окей. Но как да го кажа - шампионските титли на Марица тепърва предстоят. Аз съм сигурен в това. Не бива да се бърза. Сега по-важно е да израснат младите, а "старите" да бъдат оценени в Европа. Миналата година две момичета играха в чужбина, сега също има интерес към наши състезателки, и то от силни първенства като турското и италианското. И това вече много ме радва.
- Съвсем наскоро ти стана член на Управителния съвет на БФВ, при това в един момент, след като този орган се дискредитира пред обществеността с някои признато грешни и ненавременни решения. Обясни това твое решение.
- Аз бях поканен да стана член на Управителния съвет в един може би неподходящ според някои момент. Според мен, точно в този момент трябват такива хора - не само като мен, а и като останалите, с които заедно влязохме в управлението на федерацията. Всички казват, че УС бил взел грешно решение. Е да де, ама, за да не взима вече такива грешни решения, нека да влезе и свежа кръв. От друга страна, аз никога не съм бягал от отговорност и сега ще стоя зад думите си и сигурно никога няма да се отметна от тях. Това, което се направи тогава от страна на треньора на националния отбор и някои състезатели, според мен беше крещяща глупост. Защото, ако не е глупост, то тогава те заслужават много по-силни и по-остри думи - както към треньора, така и към състезателите, които отказаха участие с този безумен мотив. Не е приемливо тяхното поведение. То е все едно аз утре да дойда на работа и да се строят моите работници и да кажат: "Ами, шефе, не те харесваме, отивай си." Така не се прави в 21 век. Така че едно грешно решение доведе до други грешни решения, но пък, гледайки Олимпиадата, почвам да се чудя дали беше грешно това решение, дали бяха грешни тези събития тогава...
- Какви са твоите намерения като член на Управителния съвет?
- Очаквам да се насрочи изборното Общо събрание на БФВ, предполага се, месец-два след Олимпиадата, за да се извървят всички необходими юридически стъпки. Само такова събрание с участието на над 50% от действащите клубове може да внесе промени в управлението на федерацията. Аз лично смятам, че към промяна в управлението трябва да се подходи по същия начин, по който го направихме и в нашия клуб, т.е. промяна в естеството на управление. По-конкретен ми е трудно да бъда, тъй като аз не познавам в детайли точно кой с какво е натоварен вътре в самата федерация, но ми прави впечатление, че едни и същи хора отговарят за ужасно много неща, което практически ги прави неефективни. Те го знаят, оценяват го, говорили сме и има възложена задача на един от вицепрезидентите на федерацията да изготви и да разпише със своя екип този нов тип на управление на федерацията. Вероятно ще настъпят промени и в членовете на Управителния съвет и на всички нива. Това хората вътре във федерацията много отдавна го виждат, включително Данчо Лазаров.
- Някои хора твърдят, че несменяемостта на президента на федерацията Данчо Лазаров се дължи на липсата на алтернатива. Ти такава алтернатива ли си?
- Не. Категорично не, защото нямам това време. Много е тежко да управляваш такава компания като моята и да се занимаваш и с други обществени дейности. Това е за някой, който има повече свободно време и може изцяло да се отдаде на него. Волейболът е успешен спорт в нашата страна. Това значи много голям календар, с много отбори на всички възрастови нива. Много е трудно. Не бих се наел.
- Понеже сам спомена, че женското ни първенство е слабо, имаш ли някакви идеи как то може да стане по-силно?
- Че е слабо, казват другите. Да, разбира се, имам идеи. Говорили сме с някои от колегите, които се занимават с женски волейбол, по този въпрос. Вероятно ще трябва да се направят турнири между по-силните отбори от осемте. Те да се срещат помежду си по-често. Освен това, трябва да се поглежда и навън. В Марица имаме договорка с женските волейболни клубове от Бурса, Крайова и Милано и смятаме преди началото на сезона да организираме като начало един турнир в Пловдив. В този турнир ще има поне три чуждестранни отбора. След това през зимата ние ще отидем в Бурса. Би било добре, ако дойде някой друг български клуб с нас, би било добре да видят и те. Изобщо да се работи по тази линия.
- Защо Марица отказа участие в европейските клубни турнири през тази година?
- С оглед на опита, който вече имаме в това отношение, преценихме, че действително нямаме силата да участваме в тези турнири засега. Ще ни трябват поне още година или две, за да съберем и подготвим по-боеспособен състав, като много разчитаме на тези предстоящи инициирани от нас турнири с чужди отбори, за да могат да израснат до такава степен състезателките, че да не се притесняват като виждат по-силен отбор от чужбина. Както преди две години срещу кипърския Аполон (Лимасол), така и миналата година срещу полския Импел Гвардия (Вроцлав), се видя, че съвсем малко не достига, за да бъдат победени, но не достига. И това малко според мен е психика и липса на международни участия. Сега подрастващите ни волейболистки са включени в девическите национални отбори, играят навън - по балкански и европейски първенства, вероятно част от тях ще вземат участие и в този втори женски национален отбор, който ще играе в Европейската лига догодина. Всичко това съчетано ще им позволи да натрупат необходимия опит, за да могат по-достойно да се представят в бъдеще. С времето всичко ще си дойде на мястото.
- Каква е трансферната политика на Марица през това лято?
- Това лято има няколко деца и подрастващи, които искат да дойдат да играят в Марица. Тези, които биват одобрени от треньорите, ги вземаме при нас. Засега не съм чул треньорите да искат външни трансфери при жените, в смисъл ние да привличаме състезателки. Имаме си прекрасни спортисти от своята школа. Както вече казах, всеки, който има желание да дойде в Марица, трябва да се обърне към спортно-техническото ръководство и, ако бъде одобрен, вероятно ще дойде при нас. Треньорът Иван Петков имаше желание да бъде привлечена една състезателка от друг клуб, но не се разбрахме с този клуб. Що се отнася до обратната страна, по всяка вероятност поне две или три от основните ни състезателки ще заминат. Има такива запитвания от няколко държави за всяка една от тях - Диана Малинова, Ани Радичева, Марина Ковачева... Последните две и миналата година играха навън, но имахме запитвания и за други състезателки, които по едни или други причини, основно семейни, сами отказаха да излязат в чужбина. За всяка, към която има интерес и която има желание, веднага с две ръце подписваме и я пускаме, като се стараем максимално да бъдат задоволени техните лични условия. В самия клуб нямаме чак такава нужда от постъпления от трансфери.
- Как стои въпросът с ползването на новата зала в града - тази на Пловдивския университет?
- Разчитаме на това, че повече хора ще могат да влязат и да гледат мачовете. Ние вече сме влезли в преговори с ръководството на университета. Очакваме от тях да получим оферта за размера на наема, който ще трябва да плащаме, за да ползваме залата. Сигурен съм, че ще се договорим. Смятам, че е редно срещите на женския отбор и финали при подрастващите, ако пак получим домакинство, да бъдат играни там.
- А какви са целите пред клуба за предстоящия сезон?
- Дано поне да повторим миналогодишното постижение от четири-пет титли, ако не да го подобрим. Що се отнася специално до жените, първо трябва да видим срещу кого ще играем. Чувам, че ще има нови отбори, но разпускат някои от старите. Така че да видим кои ще са отборите и кои ще са състезателите в тях и тогава ще поставяме цели. При подрастващите целите са ясни - колкото може повече домакински турнири да проведем в Пловдив, за да може пловдивската публика да се наслади напълно на тези прекрасни деца, и, разбира се, шампионски титли. Винаги ще се радвам повече на успехите на децата. Колкото са по-малки, толкова повече се радвам. Не знам защо...
- Какви са намеренията на Марица по отношение на плажния волейбол?
- Смятам да наблегнем доста на плажния волейбол. Вече имаме организирани турнири в Пловдив на кортовете край Гребната база съвместно с нашите съграждани от Виктория Волей, за да бъдат обхванати и двата пола. Стараем се да поощряваме желанието в нашите състезатели, когато има такова, да играят плажен волейбол. Този спорт става все по-атрактивен и по-атрактивен и има голямо бъдеще. Въпреки че по разбираеми причини - криза, веригата M-Tel Beach Masters посвали малко нивото, смятам, че в най-близко бъдеще във всеки един град в България ще се играе плажен волейбол.
- Миналата година Марица имаше една двойка при подрастващите - Ана Христова & Дани Найденова, но това лято тези момичета са националки по волейбол в зала и пропуснаха сезона на пясъка, но май нямаше кой да ги замести...
- Така се получи. Те всички са националки и малко го пропуснахме това лято. Причината е точно тази - че почти всички са в националните отбори. Но при жените си имаме Диана Малинова, която винаги е в призовите места заедно с нейната партньорка от Варна Диана Филипова, даже спечелиха някои от турнирите в Националната верига. Това е много хубаво. Диана бе повикана и в националния отбор по плажен волейбол. Тя дава един много добър пример на по-младите как трябва да се работи в това отношение. Надявам се да го последват колкото се може повече, а, както казах, ние ще ги поощряваме. И не само ще ги поощряваме, но и ще работим активно през следващите години по този въпрос.
- За това обаче ще е необходима и по-добра база за плажен волейбол в града...
- Имам идея за изграждането на един състезателен централен корт, където да провеждаме турнири от по-висок ранг. Сега търсим място. Разговарял съм и с други колеги от пловдивския бизнес. Готови са да се присъединят като спонсори и съорганизатори. Следователно може да се очаква, че в Пловдив скоро ще има турнир от по-висок ранг, както и заслужава. Нашето сътрудничество с Виктория ще продължи и занапред в добро разбирателство. Очаквам да видя как ще се развият нещата и с Локомотив (Пловдив). Пловдив си е волейболен град и има място не само за три, а и за повече клубове, но за съжаление не достига базата.
- А мислиш ли, че е възможно скоро в Пловдив да има и закрит корт за плажен волейбол, в който спортът да се практикува целогодишно?
- Разговаряме и по тази тема, но по принцип базата за тренировки в града е много ограничена. На практика освен зала Лаута на Локомотив имаме само салончето на спортното училище. С толкова много групи, които има в трите клуба, е много притеснено. Аз повече мисля поне за изграждането на още един закрит тренировъчен салон със съответните прилежащи съблекални, фитнеси и всичко останало, защото децата няма къде да тренират. Трябва да решим първо този въпрос, а за закрития пясъчен корт - да даде господ, и това ще стане. Имаме желание, имаме и възможности, когато сме заедно, и смятам, че ще му дойде времето и на закрития корт.
- А като член на Управителния съвет на федерацията в каква посока смяташ, че трябва да се работи за плажния волейбол изобщо в България? По мои наблюдения в миналото отношението на ръководството към този спорт, с малки изключения, беше, да не кажа отрицателно, но поне пренебрежително.
- Не, в никакъв случай не е отрицателно, не е точно и пренебрежително. И там се работи по този въпрос. По линия на отговарящия за плажен волейбол във федерацията Милко Багдасаров ни подтикнаха да направим тези кортове преди две години и в Пловдив. Ето сега разширяват географията на спорта. Тази година имаше турнири в няколко града, включително например Пазарджик, където никога преди не е имало такова нещо...