© rozhen.com

- Катя, къде те намирам и какво правиш в момента?
- В момента се намирам в хотела и си почивам.

- Къде по важност в твоя живот поставяш датата 9 февруари?
- След всички рождени дни в семейството. Триумфът в Нагано на 9 февруари е един от най-важните моменти в живота ми.

- Пистата в Нагано, предстоят 15 километра. Какво си спомняш?
- Спомням си всичко. Спомням си самото състезание, атмосферните условия, променливото време, необичайния избор на ски, който направихме, самото бягане и победата. След това много интервюта, говорих по сателитен телефон с България, а това за времето си бе нещо ново. Еуфория, радост, медал. Безкрайно приятно изживяване.

- Павлина Филипова тогава за малко се размина с медал...
- Бягах преди нея и бях много спокойна. Може бе това бе плюс за мен, защото се бях концентрирала върху собственото си представяне. Едва след финала разбрах за възможностите на Павлина, че на моменти е имала по-добри времена от моето и т.н. Тя финишира трета, а после германката я изпревари в класирането. Невероятна еуфория, това бе изживяването след финала на надпреварата.

- Колко усилия се изискват, за да станеш олимпийски шампион?
- Трудно ми е да го опиша. Само един спортист, който е ставал голям шампион, знае колко усилия му е коствало това. Само спортист, който е успял да се докаже в елитния спорт, който е записал сериозни резултати и е изградил име, само той може да кажа какво и колко му е струвало. Много усилия, много труд, много работа, години себераздаване и понасяне на лишения, а на края ти трябва и малко късмет. В спорта без шанс не може. Трябва ти ден, твоят ден.

- Десет години вече стоиш сама на зимния олимпийски връх за България? Защо не достигна друг български спортист до този успех?
- Имаше български спортисти, които бяха близо до това мое постижение, но не им провървя достатъчно. Жени Раданова имаше такъв шанс, тя има медали от две поредни олимпиади, но малко не й достигна. Ирина Никулчина взе бронз на Игрите в Солт Лейк Сити. При нас в България нещата стават доста по-трудно и не можем да се сравняваме със страни като Германия и Русия. Нито имаме техните условия, нито техните възможности. Дори и след като взех златото в Нагано, много хора се чудеха как така състезател от толкова южна страна взима титла. Едва ли не си мислеха, че в България не сме виждали сняг. При нас нещата стават с много труд и талант, а в другите страни има възможност с по-малко работа и добра организация да стигнат до нашите резултати с по-посредствени състезатели.

- Травма те спря от биатлона. Близо една година вече си страничен наблюдател. Развиваме ли се към по-добро в спорта или нещата не са добри?
- По принцип спортът в момента трудно върви, ако го сравняваме с отпреди 10 години. Така наречените преходни години се отразиха неблагоприятно върху спорта. Като че ли държавата леко се отказа от този си ангажимент да готви млади спортисти. Най-типичният пример за това е закриването на спортните училища. Самата подготовка по възрасти на по-ниските нива става по-трудна. Това е моето виждане. Аз съм възпитаник на последните випуски на спортните училища. В този процес на подготвяне на спортисти нямаше прекъсване. Сега нещата са съвсем различни и е много трудно.

- Как протича животът ти извън спорта. Скоро ще станеш майка за втори път. Има ли емоции в сина ти Мартин по този повод?
- Емоции за сега няма, но всички очакваме събитието. Важното е всичко да мине добре. Това е радост за семейството.

- Продължаваш ли да шиеш гоблени. Къде са те?
- Вече не шия. Шиех основно, когато бяхме на лагери в чужбина, защото имах време. Иначе гоблените ми са в апартамента, не са изложени на показ в хотела.

- Минавала ли ти е мисълта да си извезеш знака на олимпийските игри в Нагано, така, просто за спомен?
- Не, но преди четири години направиха гоблен с моя лик, когато бях водачка за Световната купа, но още не съм го почвала.

- Пробва се в обществената сфера и политиката, но не успя да стигнеш до кметското място в Чепеларе. Ще опиташ ли пак?
- Не, категорично. Това не е за мен. Това беше просто опит. Нямам амбиции да се развивам в политиката.

- Цени ли достатъчно България олимпийските си шампиони?
- В последните години има повече внимание към олимпийските шампиони. Знаете, че на тези спортисти бяха отпуснати средства, което е жест. Само ние си знаем какво ни е коствало това, за да стъпим на олимпийския връх.

Визитка
Екатерина Дафовска е родена на 28 ноември 1975 г. в Чепеларе. Омъжена е, има син Мартин. С биатлон започва да се занимава на 10 години. Неин личен треньор е Боран Хаджиев. Спортни успехи: олимпийска шампионка в индивидуалната дисциплина на 15 км от Нагано '98, 5-а в същата дисциплина и 4-а в щафетата от Игрите в Солт Лейк Сити '02, европейска шампионка в индивидуалната дисциплина на 15 км от Минск '02, носителка на 2 бронзови медала от Световните първенства през 1995 и 1997 г. - (и двата в индивидуалната дисциплина на 15 км, 4-и места в преследването на 10 км през 1998 г. и в масовия старт на 12,5 км през 2002 г., както и с щафетата на Световното първенство в словенския център Поклюка, шести места в преследването на 10 км през 1997 г., масовия старт на 12,5 км през 1999 г. и в щафетите през 2001 и 2004 г., 5 победи в стартове за Световната купа. Отказа се от спорта през 2007 година, след като не успя да се възстанови напълно от травма в дясното рамо.

Източник: Топспорт