©

Бивши и настоящи студенти от ПУ "Паисий Хилендарски":	виж още

"Етнологията е жива наука, която изучава както миналото, така и реалните процеси в настоящето. Очакваме не само академичната общност да оценява успехите ни, а и обществеността - в т.ч. държавните и местните администрации и институции. Нашите студенти са подготвени да анализират и разрешават етнически и религиозни казуси, да бъдат медиатори или изследователи, да практикуват еднакво добре различни професии - от учител по обществени науки до експерт в неправителствена организация или социологическа агенция", подчерта доц. Шнитер.

Тя разказа, че възпитаници на една от най-новите магистърски програми на Философско-историческия факултет "Управление на културното наследство" са сред одобрените за работа в администрацията на Ресор "Туризъм" на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, която бе преместена в Пловдив. Лично заместник-министърът Иво Маринов, който отговаря за този ресор е похвалил студентите на ФИФ и ще присъства на откриването на конференцията "След следващата запетая", каза доц. Шнитер

Участниците в нея са преподаватели и изследователи от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Софийския университет "Св. Климент Охридски", Нов български университет, Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методи", Бургаски университет "Асен Златаров", Института по етнология и фолклор с Етнографски музей - БАН, Асоциация "Онгъл", музеи в Пловдив, Бургас и Русе.

Наред с докладите и презентациите, в рамките на юбилейния научен форум е предвидена и "Етноложка филмотека". Тя включва представяне и прожекции на документални филми, сред които са и първият пример за визуална антропология в специалността "Етнология" - "Гергьовден при гораните в Албания" с автор Веселка Тончева от ИЕФЕМ - БАН и "Игра на етнология" на Мария Славчева, Анелия Авджиева, Светослава Манчева, Свобода Стоева и Зорница Пранджева - студенти по етнология от Философско-историческия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски".

В двата дни на конференцията на първия етаж в сградата на ул. "Костаки Пеев" №21 ще бъде подредена интерактивната изложба "20 години Етнология в Пловдивския университет". Във фоайето на четвъртия етаж може да бъде разгледана и студентската фотографска изложба "Момково: за селото и хората и за хората на селото", която е част от лятната практика на младите хора през 2011 г.

Конференцията ще се проведе в 16-а аудитория на Пловдивския университет. Официалното откриване ще направят ръководителят на Катедра "Етнология" доц. д-р Красимира Кръстанова, деканът на ФИФ доц. д-р Мария Шнитер и ректорът доц. д-р Запрян Козлуджов. На тържественото начало приветствия към участниците и гостите ще отправят заместник-кметът на Община Пловдив Стефан Стоянов, заместник-министърът на МИЕТ Иво Маринов, областният управител и предишните ректори на ПУ "Паисий Хилендарски" проф. Огнян Сапарев и проф. Иван Куцаров.

Гости на конференцията ще бъдат настоящи и бивши преподаватели и приятели на ФИФ - доц. Андрей Райчев, доц. Андрей Бунджулов,проф. Иван Маразов, проф. Иван Стефанов, доц. Иван Чобанов, доц. Цветозар Томов. На събитието са поканени още социалният посредник на град Пловдив Димитър Атанасов, директорът на Общинския институт "Старинен Пловдив" Амелия Гешева и Тони Симитчиева от Регионалната занаятчийска камара.

Доц. д-р Мартин Иванов, председател на Главно управление на архивите в България, Димитър Севов, директор на Териториална дирекция "Архиви" в града, Димитър Минев, директор на Народна библиотека "Иван Вазов", Милка Янкова, директор на Университетска библиотека, и председателят на Фондация "Пловдив - Европейска столица на културата 2019" Николай Близнаков също ще присъстват на юбилейната конференция. Сред поканените са и директорите на три пловдивски музея: доц д-р Ангел Янков от Етнографския музей, Стефан Шивачев от Историческия музей и доц. д-р Костаден Кисьов от Археологическия музей, както и проф. д-р Лозанка Пейчева - директор на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН и доц. д-р Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевския научен център - БАН.

Първоначалният проект за развиването на етнологията като университетска специалност в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" е изготвен през 1991-1992 г. от екип преподаватели начело с проф. дфн Тодор Иванов Живков, разказа доц. Шнитер. Специалността е замислена като надграждане на знанията от хуманитарните науки, вече развити и утвърдени във висшето училище, с модерните търсения в областта на социалните науки, достъпът до които вече е станал възможен благодарение на политическите промени след 1989 г. По този начин постигнатото през 90-те години в относително затворените академични среди намира достъп до университетското образование и се превръща от научен в научно-образователен проект, обясняват от Катедра "Етнология".

"Пловдивският модел" на етнологията възниква като разкриване на две магистърски специалности - "Българска филология и етнология" и "Английска филология и етнология", които посрещнаха първите си студенти през академичната 1992/1993 година. Това са и първите създадени в страната специалности с етнология. През 1997 г. беше приет и първият випуск бакалаври в самостоятелната специалност "Етнология", някои от които продължиха и в първата магистратура - "Приложна етнология" през учебната 2001/ 2002 година.

От 2004 г. специалността се развива в рамките на новооткрития Философско-исторически факултет, чийто първи декан става доц. д-р Мария Шнитер. Тя е и ръководител на Катедрата по етнология и социология. Самостоятелната Катедра "Етнология" е създадена през 2007 г., а първият и ръководител е доц. д-р Красимира Кръстанова. Това разказа една от първите възпитанички на специалността и вече преподавател в катедрата ас. д-р Мария Кисикова.

В момента, освен бакалавърска степен на специалността "Етнология", в Пловдивския университет има обучение в три магистърски програми - "Културен туризъм и културно проектиране", "Етнология (общности, идентичности, култура)", "Управление на културното наследство", както и докторски програми по етнология и социална антропология. Всички са получили най-висока оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация.