© Plovdiv24.bg

Владимир Айтов (номер 4)

Здравейте, казвам се Владимир Айтов и съм роден на 12.04.1996 в Пловдив. Уча в Професионална гимназия по хранителни технологии и техника. С футбол започнах да се занимавам на 7 години. Първият ми отбор беше Марица, с треньор Румен Байрев, сега съм в Ботев.

Кой е треньорът на който дължиш най-много във футбола?

Много съм благодарен на треньорите през чийто школи съм минал. Това са Румен Байрев в Марица, Митко Джоров в Спартак и сега в Ботев Стефан Стоянов.

Как попадна в Ботев, доколкото знам, към теб имаше оферти от столичните грандове, Литекс, кое натежа, за да избереш "канарчетата"?

Имах оферти от всички "грандове". За моето решение да премина в Ботев, най-много натежа срещата ми с господин Киров, на която той ме увери, че ако играя добре, ще получа шанс за изява в представителния отбор на Ботев, за което съм му благодарен.

Разкажи сега повече за националния отбор и конкретно за тези квалификации. В първия мач отбеляза гол, но загубихте от Полша, след това постигнахте две изключителни победи срещу Испания и Азербейджан?

Квалификациите започнаха тежко за нас, със загуба от Полша. Можехме да спечелим този мач, защото бяхме по-добрия отбор, но те ни поведоха в резултата. След това пред мен се отвори възможност да изравня, след добро центриране и аз се възползвах. След този гол се хвърлихме напред да печелим, но в края инкасирахме гол и загуба. Настроението след този мач в отбора доста спадна. Тук голяма роля за вдигането на отбора изигра целия щаб, начело с Пламен Михов и треньорът Методи Деянов, които ни вдухнаха увереност, че можем да се преборим за едно от първите две места. Знаехме, че мачът с Испания е може би най-важният в нашите кариери и в съблекалните си казахме, че ако спазваме стриктно указанията на треньора, имаме шанс. Мачът започна добре за нас, успявахме да покриваме свободните пространства и не позволихме на испанците да разиграват, което е най-силното им качество. В хода на първото полувреме увереността ни нараста и успяхме да се приберем с гол аванс. Второто полувреме продължихме с колективна игра и раздаване по целия терен и се поздравихме с успеха. Накрая остана с Азербейджан да завършим това, което започнахме с Испания. Бяхме по-спокойни, започнахме добре мача с ранен гол, който ни позволи след това да се поздравим с разгромна победа.

Отдавна си част от националния отбор на България, често ходите по лагери. Това помага ли на развитието ти като футболист или спъва подготовката ти в клубния ти отбор?

Целта на всеки юноша е да стигне до националния отбор и там да покаже най-доброто, което е научил в клубния си тим.

Често тренираш и с мъжете на Ботев въпреки, че от скоро си в школата. Как виждаш бъдещето си при "канарчетата"? Искаш ли максимално бързо да се наложиш при мъжете или ще оставиш нещата да се случат от самосебе си?

Всяка тренировка с мъжете на Ботев ми помага да се развивам, защото начинът на тренировки е на много по-високо ниво. Футболът там е много по-добър и бърз и динамичен.

Знаеш, че Ботев строи уникална база за школата в Коматево. В крайна сметка тя е предназначена именно за вас, беше ли фактор при избора ти на отбор? Очаквате ли с нетърпение това съоръжение?

Да, очаквам завършването на базата в Коматево, защото тя ще е една от най-добрите в България. Определено е по-хубаво да тренираш при добри условия.

Семейството ти подкрепя ли футболната ти кариера или предпочитат да залягаш над учебниците?

Семейството ми е застанало плътно зад мен във футболната ми кариера. Присъстват на почти всички мои мачове, независимо къде се играят. В никакъв случай обаче не се отнасям несериозно към училището, зашото и то е много важно.

Разкажи повече за себе си извън футбола, с какво обичаш да разтоварваш в свободното си време?

Свободното си време обичам да прекарвам със семейството и приятелите си. Опитвам се да наваксвам и препуснатото в училище.

Четеш ли Plovdiv24.bg? Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Чета най-вече спортните новини в сайта, но се информирам и какво става в града ни. Искам да пожелая повече щастие и усмивки на вашите читатели!