Германски отбор да е надигран тотално през всичките 90 минути от българи и въобще да не поглежда към българската врата? Да, точно това се случва на 7 ноември 1984 година в турнира за КНК. Като есенен лист под тепетата трепери не кой да е, а самият Байерн. В Пловдив баварците изживяват кошмарните си 18 минути срещу ЦСКА от 1982 по пет. Нека за малко се върнем в онзи ноемврийски ден на стадион "Девети септември", когато над 40 000 ботевисти аплодират българските футболисти, а липсата на билети кара някои да се провират през дупки в телената ограда около стадиона само и само да докопат място на трибуните. Мачът има и интересна предистория. Драми във Франкфурт и Кърджали Финалът за купата на НРБ през 1984 година противопоставя Левски и Ботев и се играе в Кърджали. В града край Родопите се изсипват 8000 запалянковци на Ботев, които създават феноменална за времето си атмосфера. Мачът между "канарчетата" и "сините" е критичен, като положенията се редят пред двете врати. Дузпа за пловдивчани изпуска Пашев, а след това Емо Спасов от нова дузпа открива и носи трофея на столичани. Левски прави дубъл, което праща тима на Васил Методиев - Шпайдела в турнира за КЕШ, а квотата за КНК остава в ръцете на Ботев. Байерн пък играе култов финал с безброй дузпи срещу Борусия (М). Един от решаващите пропуски от бялата точка в мача е дело на Лотар Матеус, който от лятото преминава в гранда от Бавария. Финалът във Франкфурт е нещо като "Сбогом, Байерн" за легендата Кале Румениге, който срещу около 10 милиона марки преминава в италианския Интер. Удо Латек се прави, че не помни България И така 1984 година. Байерн - Ботев за КНК. Първата среща на "Олимпиащадион", пред много малко зрители, започва лошо за българите. Много нелеп автогол си отбелязва бранителят Митко Младенов и макар при 2:0 в края на първата част Георги Георгиев, когото на "Армията" години след това наричаха Ламбадата, да връща един гол, Байерн си взима своето с попадения в 73-ата и 76-ата минута за крайното 4:1. Интересно е, че в часовете преди мача на въпрос на български журналист какво помни от загубата с Барселона от Ботев (пак за КНК) през 1981 легендарният треньор на Байерн Удо Латек отговаря, че няма спомен някога да е бил в България. Пфаф спасява Байерн, ръцете на Латек треперят Няма как да не сте чували за Жан-Мари Пфаф. Велик вратар с отлични изяви на европейското през 1980 и световните през 1982 и 1986. На него Лъчо Танев вкарва един от най-красивите голове в историята на българския национален тим през 1987, а един от най-великите мачове на Пфаф е точно на стадион "Девети септември" в Пловдив. На реванша Ботев атакува с цялата си мощ: Петьо Зехтински - Пловдивския Зико, Георги Георгиев - Гецата, Васко Симов, Коце Костадинов, Наско Пашев и Марин Бакалов (след почивката) тормозят до безкрай германския колос, в чийто редици освен Пфаф са легендарният либеро Клаус Аугенталер, Хьонес, Едер, Дремлер, Михаел Румениге и датският техник Сьорен Лерби. Пашев (38) и Костадинов от дузпа (51) вдигат третъпканите трибуни на крака и само Пфаф си знае какво му е било до края. Единствено чудесата под рамката на белгийския страж спасяват развинтения Байерн, а ръцете на седящия на едната от пловдивските скамейки Удо Латек треперят от нерви. Байерн е на колене, но продължава напред, за да отпадне чак на полуфиналите през пролетта от Евертън. За трети път в рамките на 7 години (!) германският футболен титан яде бой на българска земя - 1977 от Марек (0:2) и 1982 от ЦСКА (3:4), като в парка "Отдих и култура" в Пловдив баварците са надиграни безапелационно през всички 90 минути и по чудо не губят с далеч по-голям резултат. За Ботев остава сладкият спомен за нещо, което днес изглежда невъзможно да се случи. Гордеем се с отбора си вековен Обичаме го,славим го навред За него ще гори искра в сърцата Десетки поколения наред! Със жълто-черна гордост ще залеем, Градът ни древен, цялата страна Със вяра и борба ще завладеем И всичко ще превърнем в красота!

..ако не се беше полакомил .... Симов или Блангев ...в дясно беше свободен..... и наистина щяхме да влезем и в тяхната история на западняците ....