Когато гимнастикът ветеран Йордан Йовчев се пребори за влизането на финал на олимпийските игри при рекордното му шесто участие, това не беше задоволяване на някакво лично его. Само с класирането си за игрите в Лондон на 39 години той вече беше поставил рекорд като гимнастика с най-много участия на олимпиади и можеше да се носи на лаврите на славата. Или просто да отиде на екскурзия в английската столица. Разбира се, трудно е да си го представим за човек, който толкова години преодолява всякакви физически препятствия, за да продължава да е в елита на един от най-трудните и травматични спортове.
Класирането в седмицата обаче имаше друга стойност и президентът на Българската федерация по гимнастика Йордан Йовчев я осъзнаваше. Въпреки че в последните години той е единственият конкурентен състезател в спортната гимнастика, за него беше важно да осигури финансовото бъдеще на ръководената от самия него федерация.
От четири години Йовчев е навсякъде, където има нужда от него - от интервюта за медиите до водещ на конкурси. Когато разговаряхме с него, тъкмо се беше прибрал от галавечер в Белгия, за да участва в една церемония, да води друга и да започва репетициите за трета. В същото време трябваше да се оправя и с делата на федерацията, която след края на кариерата отнема голяма част от времето му.
"Мога да кажа, че отдавна съм направил крачката да премина в административна роля. Останах в залата и съчетавах дейността председател на федерацията и активния спорт. Сега, когато приключих спортна дейност, което ми дава малко повече свободно време. Винаги съм работил на 100 процента. Може понякога да съм провлачвал някои задачи малко повече във времето, но свършвам същата работа", коментира той за "Капитал". И добавя: "Трудно ми е, никога не ми е било лесно."
Йовчев е един от малцината елини спортисти, за които преходът между активната спортна дейност и администрацията се преплетоха. Този период продължава вече няколко години, но приключи с олимпийските игри в Лондон. Пловдивчанинът има поглед върху ситуацията и от двете гледни точки и е наясно с всички препятствия и предизвикателства в осигуряването на успеха в днешния свят.
"Когато поех федерацията, нямаше какво толкова различно да очаквам, защото носех българската гимнастика дълги години и в спортен, и във финансов план. Никой не ми е дал пари просто така. Има една рамка, в която всеки един получава според класирането. Аз не мога да не правя нищо и да взимам по 2 милиона лева на година", коментира той.
Философията му обяснява защо беше необходимо да се опитва да влезе във финала на халки в Лондон, въпреки че 30 дни по-рано имаше спукана кост на китката и страдаше от проблеми със скъсан мускул в рамото. Травмите в последните години бяха неизменна част от неговата подготовка и участия по състезания. А два дни преди участието си на олимпиадата не беше сигурен кое съчетание как ще изпълни.
За него като президент обаче беше важно да има класиране в осмицата, за да гарантира бюджета на федерацията. "Продължавам да се състезавам, защото е хубаво да имаш резултат, който да е сигурност като бюджет за развитието на гимнастиката", каза той.
Това се потвърди преди дни, когато спортното министерство обяви новата схема за финансиране на българския спорт. Според нея в първата и най-добре осигурена със средства група ще попаднат само шестте летни спорта, които имаха място в топ 8 в Лондон. Гимнастиката е сред тях. За нея, както и за другите подобни като борба и бокс ще има най-много средства за подготовка, за треньори, възстановяване и лагери в чужбина. В този смисъл Йовчев се превърна и в спасителя на гимнастиката.
"Със сигурност е трудно, но затова продължавах да играя. Старая се да давам някаква класация, за да може да продължаваме традициите. Ние като олимпийски спорт с доказани традиции трябва да имаме бюджет за развитието за 4 или 5 години, за да сме сигурни и стабилни. Хубавото е, че в момента имаме много голяма масовост на малки деца, радващо е и е плюс за бъдещето на спорта ни", твърди той.
В същото време Йовчев си дава ясна сметка колко е крехка разликата между доброто финансово осигуряване и затъването. В последните години няколко федерации се държаха над водата благодарение на един или двама състезатели, а сега изведнъж се оказаха в по-неизгодна позиция. Стрелбата и плуването, които постигнаха като най-добро класиране девето място в Лондон, останаха във втората група. Там финансирането е по-ограничено и условията за получаване на средства са повече.
Отсега нататък спортното министерство ще следи резултатите само от европейски и световни първенства при определяне на следващия етап от финансиране и изпълнение на плановете. Йовчев оценява риска на този подход.
"Може да се случи да си контузен и да пропуснеш световното първенство. Влизаш в една спирала надолу, в която става все по-сложно, защото няма пари. Става по-трудно да се постигне добро класиране на голямо първенство и е много трудно да се върнеш обратно", казва той.
"Гимнастиката е безкрайно травматичен спорт с много сложни правила. Има едно европейско и едно световно и ако в този момент не участваш, например заради контузия, си обречен и нямаш втори шанс. Може да водиш до последния уред и на шестия да паднеш и да изпаднеш от челните места. Това никой не ти го признава", добавя той.
Тези негови думи обясняват защо той винаги се е опитвал да участва на всяко състезание при каквито и да било здравословни обстоятелства. Заради класата, опита и таланта му нещата се получаваха дълги години. В по-добрите печелеше медали, в по-слаби целта му беше влизане във финалите.
Сега като президент на федерацията е наясно, че ако не се създаде ново поколение от силни спортисти, гимнастиката ще загуби тази привилегирована позиция.
"Просто трябва да работим повече и по-малко да хленчим", коментира той. Изглежда, че Йовчев не си прави илюзии, че предстои труден период и успехите няма да дойдат изведнъж. Той не слага розовите очила и не обещава невероятни успехи, за да направи добро впечатление. В гимнастиката най-отчетливо се получи дупката между поколенията. Според него е станало така, защото много състезатели от неговата генерация останаха в Америка и "не искат да се връщат". Няма да се върне и времето, когато той се е изграждал като състезател. Затова сега трябва да се търси друга формула.
"Ние сме спорт, който е нужно да бъде на централизирана подготовка. За да има успехи този отбор, трябва да тренира много яко 4-5 години със 7-8 треньори и 12 или 15 човека минимум да тренират на едно място. Защото в рамките на тези 4-5 години много от тях ще отпаднат и ще се изпочупят от самите натоварвания. Толкова е напрегнато ежедневието и резултатите трябва да идват много бързо, че просто няма кой да те чака толкова време. Трудно е да се види успехът веднага и това ще отнеме време", казва Йовчев.
"Имаме добри треньори на националните отбори. Но няма да се върне времето, когато можехме да вземем деца от провинцията и да ги приберем на лагер целогодишно. Никой не иска да си пусне детето от Хасково на 12, за да тренира цяла година. Родителите си искат децата, да си учат, да си получат образование. Трудно стават нещата, викаме ги всеки месец, но резултатът няма да е същият", коментира той.
Йовчев също е наясно как работи американският модел за развитието на гимнастиката, но според него той е неприложим за българските условия. Там спортът е много популярен, но не може да се каже същото за България въпреки личната харизма на пловдивчанина.
"Трудно, да не кажа невъзможно, е това да се получи в България. За да построиш една зала, трябва да купиш земя, да теглиш кредит, да построиш сградата, да я оборудваш, а едно хубаво оборудване е над 200 хиляди лева. Трябва да имаш дупки и трапове, както и подготвителни уреди. Говорим за инвестиция от 4-5 милиона лева. Там се изплаща, защото имат над 1000 деца, които плащат по 100-130 долара на месеца. Тук имаме 2-3 дечица и нивото на средната класа не е същото", добавя президентът на федерацията.
Другият въпрос, който намира решение в последните години, е с базата. Залата за гимнастика в комплекса "Раковски" в София беше основна ремонтирана. Скоро се очаква да се отвори и залата във Варна.
"Това е плюс. Същевременно е малко, защото ни трябват три или четири центъра. Дадоха ни 200 хиляди лева, с които веднага купихме уреди от нивото на олимпиадата в Лондон. Опитваме се да създадем по-добри условия не само за децата, но и за хората, които работят там. Защото, за да развиваме силна гимнастика, трябва да има уреди, на които да играем", добавя той.
Тъй като е много разпознаваемо лице и един от малцината спортисти, чийто имидж е абсолютно ненакърнен, той има шанс да разчита и на частно финансиране. Но това не е факторът, който на този етап осигурява живота на федерацията.
И все пак какво е бъдещето на гимнастиката след него и с него като ръководител? "Имаме добри треньори, но в последните години не сме и имали такъв отбор, който да е достоен за трениране. След 4-5 години ще имаме жени, сега имаме само девойки, но нещата не може да станат с магическа пръчка. Така че и да ми е болка, и да не ми е, това е реалността - ще чакаме след четири години."
Източник: в. "Капитал"
| | |||||||||||||||||