Ботев за първи път от десетилетие е финансово обезпечен, с ясна ръководна структура и високи цели в първенството. Моментното класиране и резултати обаче не отговарят на амбициите и налетите средства в отбора, затова последва и треньорска рокада.
Локо е на противоположния полюс. Новият собственик Марешки е далеч от футбола, но за разлика от Цветан Василев не се е обградил с футболни съветници и се опитва да превърне клуба в печеливша фирма с редуциране на заплати и т.н. На фона на това "смърфовете" изнесоха силна есен и разчитайки предимно на млади футболисти, които израстват покрай опитното трио Котев-Златински-Георгиев, надскочиха очакванията.
Неслучайно двата отбора са толкова близо в класирането, но не това е общото между тях. Общото е бъдещето на пловдивската школа. И в двата отбора през есента грееха две млади звезди, продукт на местната школа, на която в отборите най-после дадоха шанс.
Тодор Неделев безспорно е голямата звезда на Ботев. Едва на 19 години, в обкръжение на разочаровали скъпоплатени чужденци, се наложи "жълто-черният" юноша да носи "канарчетата" на гърба си. Неговата игра често бе катализатор за представянето на отбора, а 5-те му гола и множество асистенции помогнаха на Ботев да не разочарова дори повече през този полусезон. Два от головете му бяха в дербито, където бе близо и до хеттрик, но това бе мачът, който го официализира като лидер на "канарчетата".
В другия лагер блести Рангел Абушев. За всички интересуващи се по-изкъсо от пловдивския футбол, отдавна е ясно, че Абушев притежава безспорни качества. Още като играч на Марица, преди няколко години, той бе смятан за един от най-големите таланти в пловдивския футбол. После обаче започна футболното му пътешествие из различни български клубове, където все нещо не му достигаше да се наложи, за да се върне в родния Локомотив, където намери своето място. Абушев е голмайстор на Локо от есента и с него са свързани надеждите на феновете за по-добро представяне през пролетта, особено на фона на постната селекция, която се очертава на "Лаута".
Изгряването на двете млади звезди е нещо знаково за Пловдив и местните школи. След толкова години, най-после отново местни момчета блестят в двата местни гранда. Местни момчета, които освен за заплата, играят и за фланелката, за емблемата, което не може да се очаква от скъпоплатени чужденци или български футболисти, непознаващи местната футболна история. Дано този факт накара футболните президенти да се замислят най-после и да погледнат по-сериозно на школата и на поотрасналите си възпитаници, които са пръснати из знайни и незнайни отбори във "В" група. В Ботев направиха първата крачка, започвайки строежа на базата в Коматево. Да се надяваме, че ще имат силите и смелостта да извървят целия път, защото Пловдив е място, където се раждат футболни таланти, просто трябва да им се дадат условие за развитие и място за реализация. После те ще се отплатят с голове и скъпи трансфери на Запад.
| | |||||||||||||||||