Показва коментари на Иван Богдански

За ознаменуване престижното равенство днес, в неделния ден, из цялата пловдивска околия и родопската яка се организират селски събори! Така и в наше село! Надпреварват се шарените каруци, всяка искаше първа на събора да стигне. Сергиите по мегдана се оглеждаха като млади невести - коя от коя ще се покаже по-пременена. - Бря, бря, гаче и на баба Пена розовите кюлоти се продават, а? - подкачаше се с една булка напет Гено- известен фен на жълтурите. - Кюлотите й - не знам, ама престилката й, ей я де е, пък и фустанелата й е до нея - подхихили се хубавелката, подавайки пакетче с дъвки на бузесто момченце с жълта тениска върху вълненото елече. - Селяни, сега залагане ще има, е-е-ей! - провикна се гръмогласен Тодю. - Който иска да наддава за следващата ни контрола, че наградата победителят ще вземе! - Ние - горномахленци, цяло теле даваме! - изпъчи се съседският кмет - горд Деньо. - Ний пък - средномахленци, дебело прасе даваме! - не остана назад и другият кмет - мъдър Теньо. - Е, ний пък - долномахленци - цяла поляна за тренировъчен терен на нашите селски любимци-жълтите-даваме! - захили се и нашият кмет - хитър Вичо. А в това време селският оркестър се вихреше и хорото се виеше, а бат Лилю Арсов въртеше майсторски скарата.