Сега обаче обърна поведението в едно от основните си оръжия като треньор. Противниковата агитка е толкова заета да се занимава с него, че не и остава време да следи какво става на терена. Агитката на ЦСКА дори му посвети песен, с което нито един действащ футболист не може да се похвали в момента. Велев пък се доказа като абсолютно перде и я запя. Друг на негово място би се правил на утрепан, че подобно нещо с нецензурното съдържание не съществува. Като треньор на "Левски" докара "бултрасите" до истерия, след като без страх заяждаше с тях. Клипчето, в което си разменя обиди с "канарчетата", и до днес е сред най-гледаните в мрежата. Феновете на "Спартак" (Варна) пък замлъкнаха, когато най-нахално Кокала взе пакетчето семки, хвърлено по него, отвори го и зачопли с думите: "Мерси!". За конфигурацията от пръсти към привържениците на "червените" няма какво да се каже. Достатъчно е: просто Велев.
Покрай изцепките се превърна в майстор в турнира за купата на България, където се прицели в трети финал поред с трети различен отбор. В "А" група с изключение на "Левски", където стана шампион, нещата не стоят по този начин. Затова и "Локо" все още е под спасителната черта. Кокала също така умее да си навлича гнева и на собствените играчи. На "Герена" това му коства поста. На "Лаута" води битка със Здравко Лазаров и старите кучета, а сега и "Надежда" има "звезди", на които връчи железен анцунг. Велев не цепи басма на никого, нищо че това може да се окаже фатално в бъдеще.
Извън терена действа по същия начин. Пословична е историята на бензиностанция на бул. "България" в близост до дома му. Бесен, че никой не му обръща внимание, Велев сам хванал маркуча и напълнил резервоара. Оказало се обаче, че е объркал бензина и дизела. Като всички от своето поколение, е майстор на белота. При завръщането му през 1995 г. в "Левски" картите често му носеха глоби, защото се улисваше с ветераните и закъсняваше 5-6 минути за тренировка.
Велев е и най-познатото българско име в Израел. Почти няма евреин в света, който като чуе българска реч, да не възкликне веднага: Какво прави Велев? Светите земи не са от най-апетитните като футболна дестинация, но за Кокала са втори дом. Играл е за почти всички отбори, а първите си стъпки като треньор прави в "Ашдод". Един от неговите възпитаници стигна до Острова - Йоси Бенаюн. Велев дори се опита да уреди България със селекционер от Израел - Аврам Грант, който му гостува в София.
За кариерата му като футболист на "Герена" все още се носят легенди. "Ех, да имахме двама като него и Гибона", често казват по-възрастните фенове. И си припомнят различни случки. Шампионският гол за 2:1 във Враца срещу коравия през 80-е години тим на "Ботев". Първият успех над друг "Ботев", този от Пловдив, на "Колежа", където "сините" години наред губят. Тогава бледият юноша се гаври с играчите на домакините и нагло сочи таблото на легенди като Блангев.
Кокала, разбира се, е и сред главните действащи лица по време на печалния финал между "Левски" и ЦСКА през 1985 година, когато е и наказан до живот. По време на изгнанието си минава под венчилото. За сватбата на Емил Велев и Бояна, която е внучка на един от най-актуалните хора по това време ген. Боян Българанов, се носят легенди. Кума на семейството, което и до днес е неразделно, е Жени Живкова.
Велев, който дължи прякора си Кокала на структората си, а Джеймс на Божидар Искренов, има двама сина. Големият е Емил, а малкият Томас. Последният се пробва в баскетбола като играч на "Левски", а преди две години бе забъркан в скандал. Той се озова в болница, след като го биха на "Герена". Инцидентът нямаше нищо с баща му, а избухна заради паркиране.
Велев е и един от малцината свои колеги, които следят изкъсо холандското първенство. Останалите не излизат от кръга "Барса", "Реал" и по-големите отбори в Англия и Германия. Освен белота обича и мастиката.
И ако някой все още не е разбрал, за какъв човек иде реч, може спокойно да бръкне в мрежата и да напише: "Локо", "Харлем шейк". Видеото говори само. А маскираният Кокал, който кара колело, е сред най-интересните образи от всички подобни клипчета в Интернет.
Източник: в. "Стандарт"
| | |||||||||||||||||