©

Какви са личните ти амбиции с Ботев?
- Да стана шампион. Кой не го иска?! Предполагам, че всеки в нашия клуб мечтае за това, аз също. Чувствам, че сме добър отбор и затова амбициите ми са възможно най-високите.

Как ти се отразява животът в България?
- Чувствам се много добре. Вашата страна ми харесва все повече и повече. Пловдив ми допада много, харесва ми да живея в този град. Времето в България е чудесно, храната също. Хората изглеждат приятелски настроени. Чувствам се като у дома.

Какви са впечатленията ти от клуба?
- Отлични. Всичко е много добре организирано и нямам никакви проблеми. Получаваме всичко, от което имаме нужда, и мислим само за футбол. Тренировките също ми харесват, така че с всеки изминал ден се чувствам все по-добре.

Трудна ли беше адаптацията ти?
- Много ми помогнаха другите холандци в отбора и особено Спрокел. Той е опитен футболист и ми дава ценни съвети. Бях близък и с Марлон Перейра, но той вече не е част от отбора. Вече се сближавам и с другите момчета, започваме и да се шегуваме помежду си. Научих няколко думи на български и смятам, че се адаптирам с бързи темпове.

Все още не си играл официален мач...
- Наистина е така. Мачовете обаче наближават и аз нямам търпение да започна да играя за Ботев. Още в първите ми дни в града имах възможност да гледам на живо пловдивското дерби. Когато седях на трибуните и виждах горещата атмосфера, настръхнах и ми се искаше треньорът да ме повика и да ме пусне в игра (смее се), но за съжаление това бе невъзможно.

Всички нови футболисти на Ботев говорят за феновете...
- И как не?! Тази публика е най-впечатляващата, която съм виждал на живо. По телевизията съм наблюдавал всякакви фенове, но за първи път усетих подобна атмосфера на живо. Впечатлен съм и от това, че публиката на Ботев следва отбора навсякъде и понякога, когато гостуваме, тя е по-многобройна от тази на домакините.

Ти си идва на 23, а вече имаш семейство. Сигурно ти липсват...
- Липсват ми, но аз съм тук за тяхно добро. Имам син на 5 и дъщеря на 3 години. Мисля по въпроса да ги взема при мен в България, но засега смятам, че е по-добре да са в Холандия. Благодарение на технологиите мога да ги виждам всеки ден, но въпреки това ми липсват. Искам да ви кажа, че ако нямах семейство, нямаше да искам да се върна в Холандия. Духът и атмосферата в България ми харесват страшно много.