- Даниел, разбрах, че нямаш нов договор с Локомотив. Какво мислиш да правиш занапред?
- Нямам нов договор, така е. Първо обаче искам да благодаря на хората, с които работих доста време. Към днешна дата на 100 процента се прибирам в Бразилия със семейството си.
- Нямаш ли предложения да играеш в други български отбори?
- Засега нямам. В края на месеца си тръгвам.
- Изтече информация, че от Черно море ще направят опит да те върнат на Тича, където спечели сърцата на феновете?
- И аз така четох, но никой от Черно море не ме е търсил. Между другото, всеки ден приятели от Варна ми се обаждат да се върна на Тича. На този етап обаче не може да се говори за никакво връщане, тъй като никой от ръководството не ме е търсил. Може би си имат много хора за поста ми. Тук е мястото да благодаря на шефовете на Черно море, на Илиан Илиев, който ме взе във Варна, на Ясен Петров, който ми даде шанс и след това ми даде шанс да премина в ЦСКА, на Мишо Статев, на Никола Спасов, на феновете на отбора.
- От Черно море премина в ЦСКА, но там не бе от най-добрите ти периоди?
- Да, но виж, няма значение дали съм се наложил в състава, или не. За мен е чест, че отидох в ЦСКА, а там ме искаше сегашният национален селекционер Пламен Марков. Бях част от отбора, който сега е шампион на страната. За мен това бе огромна крачка напред.
- А в Локомотив?
- Изиграх около 20-ина мача с екипа на пловдивчани. За съжаление, се контузих точно в мач срещу Черно море и после не играх. Имахме доста емоционален сезон. В Пловдив нещата се обърнаха на 180 градуса, но само само Бог знае в каква посока.
- Какво се случва със смърфовете?
- Не знам какви претенции има ръководството. Казват, че ще подмладяват отбора, но остават само 2-ма - 3-ма футболисти на по 28 - 29 години. Аз си тръгвам, но им благодаря, защото се обръщаха човешки към мен. Всеки пита хората в клуба дали ще ми подновят договора, а никой не ме пита мен дали аз искам да го подновя.
- Изказваш се доста ласкаво за България...
- Не знам дали има чужденец тук, който толкова обича тази страна, колкото аз. Нявсякъде са ме обичали и никого не съм плюл. И от Нафтекс като си тръгнах, на никого не се сърдих и благодарих на Господ, че ми позволиха да играя и да храня децата си. Илиан ме взе в Черно море и стигнах до доста високо ниво. Най-добрият ми период беше във Варна. Даже и контузен, феновете и ръководството ми подадоха ръка. Върнах се на терена и направихме силен сезон. Пламен Марков ме забеляза и ме взе в ЦСКА. За съжаление, за толкова години в България, а те са точно 5 и половина, от 2 години чакам безуспешно българско гражданство.
Източник: Ole-bg.com
|