© Plovdiv24.com

- Така е. В Локомотив съм за втори път и за това време разбрах, че такава публика като тази тук, може да се намери на много малко места. Не играя футбол само за пари и затова оценявам най-добре, когато усещам настроението и атмосферата откъм трибуните. Има места, където няма как да изпитам удоволствие от това да играя футбол. За мен усещането да излизам всеки път с черно-бялата фланелка беше невероятно всеки един мач.

- Кой двубой от престоя ти тази година няма да забравиш?

- Определено това беше мачът ни с ЦСКА, тъй като ние се оказахме единствения отбор, който успя да ги победи. Вярно, за Купата на България, но дори и мачът за шампионата бе загубен от нас заради несъществуваща дузпа срещу Жоро (бел. ред. Георги Илиев). Иначе за мен тези мачове бяха по-специални, тъй като излизах срещу предишния си отбор. Това бе моят момент, в който да се докажа, че Пламен Марков бе видял нещо в мен и неслучайно ме привлече там преди това.

- Обиден ли бе на ЦСКА?

- Не, във никакъв случай. По-скоро останах разочарован от факта, че не получих шанс да се докажа. Макар, че и тук не ми беше много приятно да научавам повечето от нещата от вестниците, отколкото очи в очи.

- Ръководството на Локомотив ли не поиска да поднови договора ти или това е твоето желание?

- Не са ми предлагали, но и никой не ме е питал дали искам да остана. Декември месец получих предложение от Атанас Узунов за нов договор, но тогава неуспяхме да се разберем. Очаквах по-късно да разговаряме отново, но това не се случи. Единствено искам това, което ми се полага да си го взема и да си тръгна с най-добри чувства.

- Как се разделяш с треньори и ръководители в Локомотив?

- Разделяме се с отлични отношения помежду си. Не се сърдя на никой за нищо. За престоя си тук не съм се и карал с никой. Може да са възниквали някакви спорове или неразбирателства, но не сме ангели и не сме безгрешни.

- Повреме на престоя ти беше нещо като баща на Даксон да Силва. Ще ти липсва ли?

- Имам особено отношение с Даксон. Той е много добро момче и е изключителен футболист. Той и Том ми бяха на гости почти три пъти седмично. Радвам се, че имаше възможността да играе с мен и се надявам, че като по-възрастен и опитен футболист съм успял да му бъда от полза. Вярно, понякога излиза доста нервен на терена, но в него има много хляб и е способен да реши не един или два мача.

- С кой футболен отбор можем да свържем бъдещето ти?

- Това не е лесен въпрос. На този етап и аз и мениджъра ми търсим. Надявам се докато си отпътувам до Бразилия след 10-20 дни да съм на ясно. Ако няма развитие, едва ли ще отида в български отбор. Очаквам и някакво развитие относно българското ми гражданство, но и тук нещата са неясни.

- Явно има опасност да напуснеш задълго България. Какви спомени ще запазиш от престоя ти в нея като държава.

- Аз съм един от най-дълго застоялите се в България чужденци. Това определено е моята втора родина и ако ми се наложи да я напусна ще съжалявам много. Дано не ми се наложи.

- Кажи нещо за финал, ако искаш.

- Едно голямо благодаря на Локомотив и неговите фенове. Този отбор ще остане завинаги в сърцето ми.

Източник: Lportala.net