Само в Plovdiv24.bg цялата истина около освобождаването на Абушев от ЦСКА

Като за начало, радвам се, че най-после всичко приключи, разтрогнах с клуба и мога свободно да кажа моята позиция по въпроса, защото дори в съда се изслушват двете страни на спора преди да се постави присъдата.

Още в началото ми беше ясно, че от клуба ще излезнат доста неверни и преиначени неща и нападки с цел да се създаде грешно мнение у хората и да ме изкарат такъв какъвто не съм. По този начин искаха да ме провокират да си изпусна нервите и да им отговоря и така да имат повод за моето уволнение, затова пазих мълчание до този момент. Сега ще си кажа всичко по своему, без преработки и редакции, нещата такива каквито са, като за разлика от други хора не искам да играя ролята на жертва и да се оправдавам, защото както на мен така и на всеки друг му е писнало в тая държава всички да са невинни.

Ще започна отзад-напред, защото когато се изговорят неистини за мен свързани с пари няма как тази тема да не е поставя на първо място. Изписаха се глупости, че съм искал неустойки от клуба за заплатите до края на договора ми и, че съм щял да съдя клуба до стотинка. Първо, знам че в този клуб са свикнали при такива обстоятелства веднага нещата да отиват на съд и хора, които се кълнат пред феновете в любов към емблемата всеки ден, в същото време да мислят по какъв начин да си вземат парите, просто защото това е тяхната същност. Не, благодаря, дори и да не обичам тази емблема, а една друга, все пак исках нещата да минат по един човешки и нормален начин и да приключим контракта по взаимно съгласие, без тези излишни драми, които станаха.

Въпреки всяческите усилия да ми навредят и това да не стане, разтрогването е факт и единственото, което поисках е заплатите, които съм заработил досега плюс само една заплата обезщетение, въпреки че ме съветваха да разтрогна по вина на клуба (поради неизплатени заплати) като щях да получа много повече. Второ, аз го казах и на г-н Тодоров, ако клуба беше коректен към мен и ми бяха казали, че няма да имат нужда от мен, когато пазарния прозорец беше отворен, аз нямаше да търся никакво обезщетение просто заработеното досега и знам, че много ще кажат че на думи е лесно, но веднага давам пример с Локомотив Пловдив, където лятото разтрогнах по вина на клуба за неизплатени заплати и можех, дори още мога да ги съдя за тях и да ги получа, но аз не го направих и няма да го направя, защото парите са важни, но не са всичко.

Тоя пък голям моралист се пръкна, ще кажете вие, не не съм и аз имам нужда от пари и аз гърло храня и аз искам като бръкна в джоба и да вадя, но не по този начин. Пак казвам важно е отношението и коректността, защото както лятото ми звъняха по 2-3 пъти на ден, за да дойда в ЦСКА, така можеше преди да затвори прозореца, да ми кажат -виж, не попадаш в плановете на треньора, не ставаш, намери си друг отбор. Нито щях да се разсърдя, нито да се обидя. Мен цял живот ме отписват от футбола, но това не ми пречи, а ме мотивира още повече.

Сега за "системните" ми "дисциплинарни нарушения". Добре са разказали историята с кантара, но тя си има предистория. Принципно, когато сме в София на стадиона, периодично през седмицата, преди тренировка имаме кантар, като се следят килограмите на всеки един футболист и дали е в нормата. Когато заминахме на лагер, на раздадените програми, никъде не пишеше, че периодичните претегления стават ежедневни и като човек, който няма проблем с мазнините признавам не съм се заинтересувал. При едно неявяване сутринта след закуска, старши-треньора ме пита насаме, защо не съм минал през кантара, аз му отговорих, че съм нямал представа и осъзнавайки вината се извиних и му казах да ме глоби напълно заслужено. Той каза, че няма проблем и си тръгна. Когато след час обаче, започна тренировката, разбрах за артистичните възможности на старши-треньора, които признавам си му се отдават.

Пред целия отбор той ме попита, защо не съм се явил на кантар, все едно никога не сме водили разговор преди това и отдавам го като моя грешка, но това ме вбеси и аз му отговорих, защото нямам нужда. Той ми отвърна, че съм глобен, а аз на свой ред му отговорих, че за да вземат от мен първо трябва да дадат, защото сега и да искат нямам нищо. Знам, че трябваше да си замълча, но мразя театъра, а и все пак казах самата истина.

Относно тренировката, която умишлено съм пропуснал, това не е сериозно. Вижте, при положение, че аз съм от лятото в отбора и исках да се преборя за място в състава, мислите ли, че умишлено няма да отида на тренировка? Още повече, че в повечето случаи пръв идвах и последен си тръгвах от стадиона. Истината е, че аз за първи път не попаднах в групата, в програмата беше написано кои са 18-те и графика по който ще премине техния режим, но нищо за тези, които не попадат в състава. Попитах някои от играчите, но и те нищо не знаеха, а и след като в предишните мачове тренирахме само тези, които са в групата, сега когато дори бяхме символични гости, аз реших че ако има нещо ще се обадят. Практиката в другите отбори, в които съм бил е, че на играчите, които не са в групата, допълнително им се казва от треньорите кога и с кой ще тренират. Тук не обичат да ти казват нищо, дори когато се взимат повече играчи в състава и трябва да отпадне някой в последния момент пак нито дума, екипа ти е на мястото, приготвяш се за мача, докато в един момент идва Бай Добри-домакина и ти взима екипа. Това красноречиво ти подсказва, ти си аут. ОК, решили са, че няма да си полезен на отбора в момента, но поне от уважение като мъже да дойдат да ти кажат. Но и тук няма проблем, аз знам, че във футбола, когато вършиш работа за отбора те уважават, а когато не -кучета те яли.

Нека сега разкажа и за друго "професионално" отношение относно заплатите. Това е единствения отбор, в който толкова явно се делят футболистите, защото най-вероятно и в други отбори се дават пари на едни, а на други не, но поне се прави скришом, тихомълком за да се запази впечатлението, че всички са в кюпа и никой не е взел. Така се избягва подигравката, която чувства един човек, когато разбира, че всички други са получили своите възнаграждения, а той като не толкова важен, като по-долен в йерархията, която си е създал някой си, ще трябва да чака. ОК, това също не е толкова голям проблем, предвид заплащането, защото има хора бачкат като луди за къде по-малко пари, но поне да кажат в момента няма пари в касата, след 2 месеца или след 20 дена на еди коя си дата, ще получите това, което ви се полага, а не всяка седмица да те гледат в очите и да ти обещават, че следващия вторник всичко ще е преведено, а когато дойде този вторник ти отново разбираш, че за шефовете това е поредния първи април и поредната неистина. Тук не става въпрос само за тримата футболисти, които бяхме обявени по медиите, а и някои футболисти, които получиха по половин заплати. Пари няма, не играеш мачове и когато си мислиш, че поне ще тренираш за себе си на максимум, да се усъвършенстваш и да изчистиш някои слабости в играта ти, идват и ти казват да вършиш неща, които не са за поста ти на който играеш и това не е единичен случай. Е, извинявайте, че поисках обяснение. Извинявайте, че не съм безразличен към футбола и извинявайте, че не спазих глупавото неписано правило, че футболиста трябва да си трае и да изпълнява всичко безусловно. Като се има предвид всичкото изписано дотук, няма как да стане. Когато те наемат в някоя фирма за счетоводител, не те карат да ходиш да чистиш тоалетните нали?-има си човек и затова, просто всеки трябва да си изпълнява дейността за която е взет.

Така изглеждат нещата, без да са изкривени и представени по вкуса на някой, както на него му е удобно. Оставям ролята на жертви, на някои хора в клуба, които харесват да приемат това лице, за да се оправдават и да отклоняват вниманието от някои по-важни неща. Платени клакьори, легенди на клуба, които подливали вода, поръчкови фенове -е добре, когато един или двама казват някои неща, да се усъмниш в тяхната достоверност, но когато група от хора се въртят около едни и същи твърдения, тогава е хубаво човек да се замисли над думите им. Най-лошо е човек да е сляп, когато вижда. Мога още много неща да повдигна по въпроса, но после и мен ще набедят, че са ми платили, а пък и не е моя работа. Лошото е, че покрай тея постоянни саги, уж в спасителната година на клуба, няма кой да спаси юношите и децата, които всеки ден са принудени да тренират по 1 час, защото няма къде и всички минават през един терен. Докато загреят и вече са към края на тренировката, а после не били готови за мъжкия отбор. Ами, нормално то ако футболист се ставаше със 1 час на ден, особено на тази възраст, всички щяха да са футболисти. Казвам го защото, когато бях отстранен от отбора, видях за какво става въпрос и си спомних, че и аз съм бил до скоро юноша и аз съм бил в това положение и знам, че въпреки всичко нагласата на едно момче е да излезне и да защитава емблемата на отбора на сърцето му. Когато това се случва и той отгоре на всичко не спира да бележи, а треньора упорито не разчита на него, тогава вече е тъжно и жалко. После, младите нямали самочувствие. Само за първи и последен път, ще намеся името на г-н Стойчо Младенов във всичките тея писаници с един леко реторичен въпрос - Ако си беше треньор едно време, когато тепърва е навлизал във футбола и имаше изобилието от чужденци, което го има сега, щеше ли да се пусне в игра и да си даде шанс поне един път, а да не говорим за повече от един? Мисля, че се досещам отговора. Това е дълго се получи, но някои работи трябва да се кажат, а аз така или иначе вече няма какво да губя.

Какво е бъдещето ти от тук нататък?