© Plovdiv24.bg

- Г-н Ераносян, дълго време мобилния ви телефон бе изключен, помислихме, че вече пътувате за България, където се очаква заместник на Славиша Йоканович в Левски...
- ...(Смее се) А-а, няма такова нещо. Пътувах със самолет, но съм си в Ангола. Просто се прибирахме от града, в който играхме и където си осигурихме титлата.

- Честито! Статистиката ви в това първенство е наистина впечатляваща, но какво се крие зад нея?
- Много работа, не малко трудности и сериозно отношение към предизвикателството във всеки един момент. Честно казано още на третия ден ми идваше да си тръгна, защото в Африка действителността е наистина много различна. Нещата стават бавно. Появят ли се два проблема, които трябва да се решат едновременно, зацикляме. Всичко се прави стъпка по стъпка.

- Сега обаче сигурно се чувствате удовлетворен от усилията?
- Разбира се. Самият аз съм доволен, а и хората в клуба също. Всички ме подкрепят изцяло и не мога да не призная, че съм щастлив от това. Амбициран съм да работя и да се отблагодарявам за доверието.

- А как се стигна до отиването ви в Ангола?
- Имам португалски мениджър, с който съм близък от години и който ми е помагал. Именно той съдейства да започна в Ангола, където чужденци много трудно пробиват. Тук идват треньори предимно от Португалия и Бразилия, на другите се гледа със съвсем с друго око.

- На път сте да отворите вратите. Успяхте с Кабускорп, който миналия сезон не можа да влезе дори в тройката, въпреки че в тима играеше футболист като Ривалдо?
- Надявам се да е така. Факт е, че отборът бе завършил на четвърто място и нямаше победа над съставите в Топ 5. Настоящата титла е първата в историята на клуба, който е създаден през 1994 г. Кабускорп е единственият отбор, в който нещата зависят само от един човек - собственикът Бенто Кангамба. Той е много влиятелна личност в Ангола и се занимава със строителство, с търговия с диаманти..., богат човек.

- Ще има ли нови инвестиции след успехите, които постигнахте?
- Да. Вече започва строежа на нов стадион за 17-18000 зрители, както и на три игрища, които би трябвало да са готови още през февруари. Действа се със замах и имаме амбиции и за африканските турнири. Моето желание обаче и да доиграем сезона по шампионски и да се поздравим с успехи и в оставащите 4 кръга. Ако останем непобедени, това ще е наистина стойностно постижение. Казах на играчите, че имаме още работа.

- Има ли сред тях момчета, които биха впечатлили с качествата си и в България?
- Със сигурност и не само в България. Интересни футболисти не липсват. Повечето в състава ми са натурализирани конгоанци, с които трябва да се работи по-сериозно и по отношение на дисциплината. Факт е обаче, че израстваме и в тази посока.

- Какво е нивото на футбола в Ангола?
- Доста високо. Казвам го съвсем отговорно. Преди години много хора не взеха насериозно думите ми, че нивото в Кипър е по-високо от това при нас и че скоро ще вкарат отбор в Шампионската лига. Това се случи още на следващата година, след като го прогнозирах. Можем да мечтаем за агресивността, с която играят в Ангола. Тактиката е това, което куца на местните играчи, сред които има доста интересни изпълнители. Ако се поработи повече в тактическо отношение футболът в тази страна ще напредне.

- Поехте отбора от 3-и април, буквално часове, след като изтече наказанието ви за допингскандала в АПОП. Няма как да не ви върна към онзи период. Сигурно има какво да кажете по въпроса!
- Няма смисъл да говорим по темата. Минало свършило, това е. Взел съм последствията на всички, които бяха свързани с това наказание и то вече е в историята. Знам, че тарикат мъж не трябва да писка и аз ще се покажа точно като такъв.

- Все пак кое беше най-трудното през тези четири години?
- Най-трудното беше, че след като поех вината за случилото се и ми наложиха наказание за две години, няколко дни преди то да изтече го удължиха с още две години. Това беше най-тежкото и най-силният удар, който понесох. Радвам се, че някои хора, които бяха около мен, става въпрос са най-близките ми приятели в Пловдив, ми помогнаха. Подадоха ми ръка и преодолях психологическия срив, защото това наказание ме върна много назад.

- Докато бяхте извън футбола, правехте ли си някакви планове и стратегии за това, как точно искате да се развивате след завръщането?
- Не можех да си правя планове, след като не знаех къде ще започна, след като изтече наказанието. Знаех обаче, че ще има възможности пред мен, както винаги съм имал. Търсеха ме дори, когато бях санкциониран. Имах шансове да започна и нещо странично от футбола, но не го направих. Играта е моят живот и търпеливо изчаках момента, за да мога отново да й се посветя.

- Сигурно сте научил нещо през цялото това време?
- Каквото съм научил, се опитвам да го прилагам в отбора. Всеки треньор си е малко луд и си има свои възгледи за играта, за развитието на тима си...

- За 4 години играта се промени много в световен план във всяко едно отношение. Има нови тактически тенденции, нови методи, минахме през етап на тежка финансова криза, който може би още не е приключил. Каква е разликата между футбола, от който ви откъснаха и настоящия?
- Нещата се променят много динамично, но аз не съм спирал да се интересувам и да следя какво се случва. Не съм спирал да гледам мачове. Реалностите са различни не само във футбола, но и в други сфери, но задачата ми е да се приспособявам по-бързо. Длъжен съм да го правя и да търся развитие. Всички, които ме познавате, сте наясно, че съм амбициозен и винаги се целя във високото.

- Знам, че следите внимателно всичко, което се случва в българския футбол, как ви се струва този странен шампионат, на който сме свидетели?
- Защо да е странен. Всичко се развива по логичен път. Добрите отбори са напред. Литекс от години се радва на президент, който милее за отбора и го развива. Резултатите му няма как да изненадват. Само адмирации заслужава и всичко, което се случва в Лудогорец. Какво да кажем за един такъв проект, при който се строят терени, бази, ивнестира се в играчи... Същото бих казал и за Ботев, въпреки че на някои може да им прозвучи странно. От години мечтая Пловдив да има модерен стадион и ако тази мечта се сбъдне, ще е добре за целия град. Независимо дали сме ботевисти или локомотивци.

- Победите срещу ПСВ и Динамо (Загреб) показват ли, че "А" група излиза от кризата?
- Показват, че в Лудогорец се работи професионално. Лично аз се ядосвам, че някои журналисти неглижираха успехът срещу Партизан и след това след загубите от Базел веднага започнаха да съзират "новия евроидиот". Видяхме какво е нивото на швейцарците, които биха Челси в Лондон, а сега се убеждаваме и в класата на Лудогорец. Пак казвам, когато някой е изградил нещо от нулата, само трябва да му се възхищаваме и ако може да му помагаме.

- Добре обаче върви и Локо (Пд), което е малко изненадващо...
- ... Аз не мога да кажа нищо. Има си хора, които сега управляват клуба и те трябва да коментират. Дори да знаех какво се случва, нямаше да говоря, защото би се изтълкувало многозначително.

- Според вас от карти ли и изграден "черно-белият" замък в момента и би ли рухнал отново при първия по-силен вятър?
- Не коментирам.

- Националният отбор, за който преди 5 години бяхте сред вариантите за селекционер, има шанс да стигне до бараж, за колко според вас е реално да мечтаем за участие на световното догодина?
- Длъжни сме да мечтаем след това израстване, което виждаме при Любо Пенев. Има шансове и искрено се надявам да ги използваме. Дано да успеем. Аз лично стискам палци на Любо Пенев, с когото се познаваме и той има моето огромно уважение.

- Предстои мач с Армения, който може би е по-специален за вас?
- Не. Аз съм българин и нямам никакви сантименти. В някои вестници ме пишат "етнически арменец" или нещо такова, аз не се приемам така. Аз съм си българин. Гордея се с произхода си, но съм роден в България, играл съм за националния отбор на България, живея в тази страна... Искам да победим в Ереван. Имаше доста неща покрай футбола след мача в София, но това не трябва да е във фокуса на вниманието ни. Не познавам националния отбор на Армения, но със сигурност показват израстване. В предишните квалификации, ако не се лъжа, останаха на една победа от второто място. Сега, ако не беше изненадващата загуба от Малта, със сигурност щяха да бъдат в играта. Трябва да подходим сериозно към тях.

- И сега да се върнем там, откъдето започнахме. Напълно сериозно, как ще коментирате възможността на смените Йоканович в Левски?
- Нищо не може да ме върне в българския футбол сега. Трудно ще напусна настоящия си клуб. Чувствам се отлично и се ползвам със сериозно уважение. Левски си е Левски, но засега съм в Ангола.

Източник: в. "Меридиан мач"