© Plovdiv24.bg

Навръх Йордановден какво си пожелава Данчо Христов в професионален и личен план за 2014 г.?
- Пожелавам си здраве за мен, се­мейството ми и съотборниците ми в Бо­тев, а в професиона­лен план ново изжи­вяване в евромачове.

Каква е разлика­та между двубоите у нас и в Лига Европа?
- Тръпката. Да се докоснеш до срещи извън граница просто е мечта за всеки един футболист. Мотивацията е друга. Заслужава си да го усе­тиш. Пожелавам го на всеки и се надявам след края на шампио­ната Ботев да е дос­тигнал до нови мачо­ве в евротурнирите.

Къде ще е по-лесно да постигнете тази мисия - през шампионата или през Купата на Бъл­гария?
- Радостното е, че и през двете места все още имаме шанс. Всичко зависи от нас. Ще се борим до край.

Какво става с новия ти договор?
- Договорът ми из­тича през лятото. Ако от ръководството преценят, ще седнем отново на масата за преговори.

Йордан Христов би ли играл в друг български отбор освен в Ботев?
- Всичко е божа ра­бота. Ние, футболис­тите, сме професионалисти и не знаем какво би ни се случи­ло занапред. Но аз обичам Ботев.

За какво съжа­ляваш през измина­лата година?
- За това, че сме на седмо място и шест отбора са пред нас. Не смятам, че Ботев заслужава това класиране. Все пак отбо­ри като Левски и Чер­но море ни изпрева­риха. А амбициите ни бяха по-големи.

Защо се стигна дотук?
- Вината за това класиране е в нас, футболистите. Гово­рим си в съблекалня­та, чудим се, но така се получи. Сега се съ­бираме за първа тре­нировка, започваме да работим, за да поправим грешката си.

А може ли Ботев да се окаже скрит фаворит за титла­та?
- Абсурд. Просто разликата в точките е много голяма. Лудогорец най-вероятно ще победи Нефтохи­мик в отложения мач, с което разликата става десет точки. Колкото и да мечтаем, ще е трудно. Едва ли ще поправим грешките си.

Добре ли е про­винциалният фут­бол да върви нагоре за сметка на Левски и ЦСКА?
- Разбира се, когато по принцип доста клубове се развиват, е добре за футбола у нас. Левски и ЦСКА да си гледат в техния двор, а ние - да про­дължаваме да растем. Така ще се развива футболът.

Появиха се ин­формации, че ще получиш капитанс­ката лента. Ще ти тежи ли тази отго­ворност?
- Никой не е разговарял с мен относно капитанската лента. Не мога да отговаря. Разбира се, че ако я получа, ще бъда двойно по-мотивиран, тъй като става въпрос за капитан. Но аз нищо не знам.

Играеш като краен защитник. В България все по-рядко бековете пра­вят рейдове и се включват в атака. Как си го обясня­ваш?
- Просто тактичес­ки изпълняваме ука­занията. Когато в да­ден мач ти е поставе­но условие да защи­таваш, а не да напа­даш - изпълняваш указанието. Едно вре­ме играта беше по-офанзивна. Сега се спазват тактики. Ко­гато имаш например бързо крило като Га­ри Родригес, не може често да правиш рей­дове по фланга.

Твоят близък приятел Тодор Неделев вече е футбо­лист на германския Майц 05. Трябва ли талант като него да бъде хвърлен ведна­га в мачовете на Бундеслигата, или трябва да се изча­ка?
- Треньорите в нем­ската Бундеслига най-добре знаят. Не смятам, че аз съм чо­векът, който трябва да ги учи. Надявам се Тошко да е жив и здрав и му пожела­вам успех. Сигурен съм, че той ще се справи. Смятам, че първо той трябва да бъде школуван в Бундеслигата и след това ще заблести. Си­гурен съм, че Тошко ще успее.